Майката на 23-годишната Ивайла, студентка в Лесотехническия университет, търси помощ от дарители, за да осигури продължителна неврорехабилитация на дъщеря си. На 26 септември 2026 г. момичето беше блъснато от автомобил, докато пресичаше булевард. След това прекара около месец в кома и общо 40 дни в реанимация.
Днес Ивайла е в съзнание, разбира какво ѝ се казва и общува, но дясната страна на тялото ѝ е силно засегната. Тя се нуждае от постоянни грижи и специализирано лечение, чиято цена семейството не може да поеме само.
Нощта, която промени всичко
Валентина, майката на младата жена, разказва, че е научила за инцидента късно вечерта, когато полицаи почукали на вратата ѝ. В онзи момент тя не знаела в какво състояние е дъщеря ѝ, нито дали ще я види жива.
Ивайла била приета по спешност в „Пирогов“ с тежка черепно-мозъчна травма и фрактури на черепа на две места. Последвалите седмици Валентина определя като най-тежките в живота си. Докато лекарите се борели за живота на момичето, тя очаквала всяка вест с надежда за подобрение и признава, че в някои дни страхът едва ѝ е оставял сили да продължи.
Ивайла обаче оцеля. След престоя в реанимацията я преместили в неврохирургията, където постепенно започнала да идва в съзнание, да разбира близките си и да произнася думи. За майка ѝ отново да чуе гласа на дъщеря си е било огромно щастие.
Тежка диагноза и дълъг път напред
Медиците са установили тежко дифузно аксонално увреждане – сериозна травма на нервните влакна в мозъка, която може да засегне движенията, съзнанието и редица други функции. Лявата страна на тялото на Ивайла е подвижна, но тя все още не може да контролира тялото си.
Предстои ѝ дълъг период на възстановяване, който включва специализирана неврорехабилитация, медицинско наблюдение, ежедневни грижи и подходяща среда за работа върху засегнатите функции. Колко време ще отнеме това и докъде ще стигне подобрението, засега не е ясно. Семейството иска да ѝ даде шанс за възможно най-добрия резултат.
Мечти, прекъснати на последния семестър
Преди инцидента Ивайла учеше „Ландшафтна архитектура“ и ѝ оставаше само последният семестър. Паралелно работеше по специалността си, която обича, и имаше планове за професионалното си развитие. Майка ѝ я описва като отговорна, грижовна и самостоятелна.
Валентина загубила бащата на Ивайла преди шест години и оттогава сама отглежда двете си деца. Тя споделя, че никога не си е представяла, че ще се наложи да моли за финансова помощ, за да осигури лечение на собственото си дете. Разходите за терапията, рехабилитацията и престоя в лечебно заведение обаче са непосилни за нея.
Майката мечтае един ден да види дъщеря си отново самостоятелна – да се движи, да завърши образованието си и да се върне към нещата, които обича.
„Всяко дарение, независимо от размера му, ще помогне за покриване на необходимите медицински грижи.“
Тези, които нямат възможност да дарят, Валентина моли да споделят историята на Ивайла, за да достигне тя до повече хора.
КОМЕНТАРИ (0)