Новите AI агенти могат да преобърнат начина, по който се разпределят научните средства, предупреждават двама университетски изследователи и представят данни за рязко увеличение на заявките за грантове.
Професорите Герайнт Рийс и Джеймс Уилсдън от Калифорнийския университет посочват, че настоящата система за разпределяне на милиарди средства е замислена за свят без агентни AI и затова ще се сблъска с нови предизвикателства.
Какво представляват агентните системи
Агентите с изкуствен разум надхвърлят възможностите на обикновените чатботове: те изпълняват комплексни многостъпкови задачи, могат да търсят информация в мрежата, да четат документи, да пишат и изпълняват код, да се свързват с външни услуги и да координират различни действия, за да постигнат конкретна цел.
При подготовка на заявки за финансиране тези системи могат да бъдат обучени върху публично достъпни автобиографии на изследователи, изискванията на фондовете и примери за вече одобрени проекти. Резултатът е, че добре изглеждащо предложение може да бъде генерирано за част от времето, необходимо досега, и с минимални усилия от страна на кандидата.
Ръст на заявленията
Като потвърждение на промените двамата учени цитираха проучване на стотици хиляди заявления за безвъзмездни средства от 12 мултидисциплинарни изследователски организации в шест държави, партньори в Института за изследвания върху изследвания (RoRI).
Според анализа финансиращите организации отчитат увеличение от 17% в броя на заявленията между 2022 и 2024 г., а общият ръст между 2022 и 2025 г. е 57%. Тези стойности варират по програми: 14% ръст за постдокторски стипендии в Британската академия и до 142% при стипендиите на ЕС „Мария Склодовска-Кюри“.
Изследователите посочват, че причините могат да са няколко, но че използването на генеративен AI е вероятна значима движеща сила.
„Финансиращите комисии винаги са се сблъсквали с трудни избори, но поне биха могли да твърдят, че разграничават отличните идеи от просто добрите,“ казва водещият автор, професор Герайнт Рийс, вицепроректор по изследвания, иновации и глобално ангажиране в UCL.
„Агентният изкуствен интелект прави това твърдение все по-кухо. Финансиращите не са изправени пред далечна заплаха – данните показват, че системата вече е под напрежение. Добрата новина е, че съществуват по-добри подходи, но прозорецът за действие се стеснява“, допълва той.
„Подобно рязко увеличение на обема на заявленията за финансиране започват скоро след стартирането на ChatGPT,“ забелязва съавторът професор Уилсдън (катедра „Наука, технологии, инженерство и публична политика“ на UCL и изпълнителен директор на Института за изследвания). „Така че вероятно значителна част от това увеличение е свързано с използването на генеративен изкуствен интелект. Това е само продукт на по-ранни версии на LLM: възможностите на по-новите агентни системи ще увеличат обемите още повече“.
Рецензенти и възможни решения
Изследователите предупреждават, че прегледът на предложенията ще се усложни, след като и оценителите започнат да използват същите агентни инструменти. Това може бързо да доведе до задръстване на системите за финансиране, ако процедурите не се адаптират.
Вместо да забраняват използването на генеративен AI от кандидатите — мярка, която авторите смятат за трудно приложима и неадекватна — Рийс и Уилсдън призовават финансиращите организации да използват силата на агентните системи, за да реконструират процесите си.
Сред предложените подходи са използване на AI за многопластово профилиране на кандидатите, което да улесни сравненията, и приоритизиране чрез проверка доколко претенциите в заявлението съвпадат с предишните резултати на изследователя. Друг възможен метод е приложението на предсказващи евристики, които търсят новост и потенциално въздействие.
Изследователите призовават финансиращите да експериментират с такива инструменти, вместо да ограничават тяхното използване, за да избегнат срив на системите за разпределение на научни средства и да запазят възможността да отделят ресурси за най-обещаващите проекти.
КОМЕНТАРИ (0)