Сряда, 18 ноември 2026 | София 10°
Днес 54 новини
ЛАЙФСТАЙЛ

Астрономи проследиха радиосигнали от GPM J071507−114153 на 5 000 светлинни години, бяло джудже и слънчеподобна звезда

Астрономи проследиха радиосигнали от GPM J071507−114153 на 5 000 светлинни години, бяло джудже и слънчеподобна звезда

Екип от астрономи проследи периодични радиосигнали, идващи от двойна звездна система GPM J071507−114153, разположена на повече от 5 000 светлинни години, и локализира източника до бяло джудже в орбита около звезда като Слънцето.

Наблюденията показват, че системата излъчва радиопулсове на интервали от порядъка на осем минути, което я причислява към т.нар. дългопериодични преходни източници (long-period transients, LPTs). Откритието е реализирано от изследователи от Curtin University и International Centre for Radio Astronomy Research (ICRAR) и е публикувано в Nature Astronomy.

Как беше открито

Анализът обхвана над 100 часа радионаблюдения, обработени с помощта на суперкомпютрите в Pawsey Supercomputing Research Centre. Първичната детекция е направена с радиотелескопа Murchison Widefield Array (MWA) в Западна Австралия, след което системата е прецизно локализирана с телескопа MeerKAT в Южна Африка.

Оптични наблюдения от W. M. Keck Observatory на Хавайските острови помогнаха да се установи, че спътникът в двойката е звезда, подобна на Слънцето. Съчетаването на радиометрични и оптични данни позволи на екипа да проследи движението на по-плътното тяло по орбитата и да определи, че излъчването идва от области, близки до белото джудже.

Какво показват сигналите

Радиопулсовете са достатъчно отчетливи, за да позволят следене на орбиталното движение на белото джудже, което дава аргументи, че именно то или зона в непосредствена близост до него е източникът на излъчването. По думите на изследователите това е първият известен случай на радиоимпулси, свързани с бяло джудже в двойка със слънчеподобна звезда.

Когато радиосигналите преминават близо до компаньона, те се повлияват от област с интензивно магнитно поле, вероятно голяма плазмена структура, издигаща се над повърхността на звездата. Тази структура наподобява протуберансите, наблюдавани на Слънцето, и дава основание да се разглежда радиосигналът и като инструмент за изучаване на магнитната активност на спътника.

Контекст и отворени въпроси

LPT обектите се различават от по-краткопериодните емитери като много пулсари, тъй като техните избухвания се повтарят на минути или часове. До момента са известни само около дузина такива системи, като първият е регистриран през 2021 г., и природата на тези дългопериодични източници остава неясна.

Откритието не дава окончателен отговор какъв физически процес захранва тези повторяеми радиопулсове. Възможно е различни LPT системи да произвеждат сигналите по различни механизми, а текущите наблюдения засега позволяват само да се стеснят възможните сценарии.

В научната публикация авторите посочват, че комбинирането на радиотелескопи с оптични данни и мощни изчислителни ресурси може да разкрие подробности за подобни системи на хиляди светлинни години. Бъдещи наблюдения с инструменти от типа на Square Kilometre Array (SKA) могат да намерят още примери и да помогнат за разбиране на произхода на дългопериодичните преходни източници.

Автор TwinsNews

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ (0)

Остави коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван. Коментарите се модерират.