БТПП поиска от властта да се въздържи от временни непазарни мерки за покриване на бюджетни дефицити и настоя за предвидима, стабилна икономическа среда и реформи в образованието и енергетиката.
В интервю за предаването „Бизнес старт“ Боряна Абаджиева, ръководител на отдел „Икономически анализи и политика“ в Българската търговско-промишлена палата, очерта основните притеснения на работодателските организации преди балотажа на президентските избори и в контекста на обсъждането на бюджетната рамка за 2027 г. Представители на бизнеса са провели серия срещи с основните кандидат-президентски двойки, за да защитят националните приоритети за бизнес среда, енергетика и образование.
Отпор срещу предложението за данък «свръхпечалба»
Една от най-спорните теми в НСТС беше предложението за еднократен данък свръхпечалба, който властта обоснова с необходимостта от покриване на бюджетни дефицити. БТПП даде категоричен отпор срещу тази мярка и предупреди за ефекта ѝ върху конкурентоспособността на компаниите.
„Ние остро възразихме на данък свръхпечалба, именно за това, защото първо е непазарна мярка, второ – определят се сектори по начин, по който различни браншове са с една и съща ставка. Печалби, които не винаги са получени като свръхпечалби от конюнктурата и икономическата ситуация… Извеждаме един ресурс от работещи компании за еднократно покриване на някакви структурни проблеми в бюджета.“
Властта е предвидила 30% преотстъпване на този данък при инвестиции, но бизнесът остава категорично против мярката. По време на срещите кандидат-президентите бяха питани дали биха наложили вето на подобни текстове; според Абаджиева само кандидатът Гюров е подчертал необходимостта от абсолютно предвидима данъчна политика.
„Не видяхме обаче конкретно поемане на ангажимент от кандидат-президентите. Единствено кандидатът Гюров акцентира на това, че данъчната политика трябва да е абсолютно предвидима и да не води бизнеса до загуба на конкурентоспособност в европейски и световен план“, допълни тя.
Какво се обсъди в НСТС
В рамките на Тристранния съвет бяха дискутирани и промени в административните наказания, данъчните облекчения и други законодателни текстове. Бизнесът изрази силно притеснение от начина, по който се превалутират глобите, което според работодателите представлява скрит натиск и може да породя инфлационен импулс.
„Това, което направи впечатление, беше така наречената актуализация на административните наказания и глобите. В голяма част от законопроектите наказанията, които са в левове, директно са превалутирани в евро, но не в номиналната им стойност – т.е. санкциите се увеличават двойно, срещу което БТПП реагира много остро… От друга страна, подкрепихме голяма част от облекченията за родителите, защото е позитивно, че тези промени влизат директно в закона за ДФЛ, а не в закона за бюджета, и стимулират доходи от труд, а не от социално подпомагане.“
Абаджиева коментира и други конкретни притеснения, като намерението на финансовото министерство да запази старите данъчни оценки при изчислението на такса смет за следващата година, както и настояването за по-висока прагова ставка за ДДС и прилагане на принципа „замърсителят плаща“.
„Според нас отдавна трябваше да се случи по-високата прагова ставка за ДДС, за да се облекчи административният натиск върху микро и малките фирми, както и отдавна алармираме за влизане в сила на принципа ‘замърсителят плаща’. А относно това за изчисляването на такса смет догодина по старите оценки – това ми звучи като поредната каша.“
Искания за структурни реформи
БТПП поставя дългосрочния растеж в зависимост от решаването на структурните проблеми на пазара на труда, демографията и енергийната сигурност. Организацията настоява за промяна в образователния модел – акцент върху практическите умения и подготовка за високотехнологични индустрии, вместо само теоретични знания.
„С новото правителство и посоката, която се следва за по-високотехнологична икономика, кадрите ни трябва съвсем да си променят профила – не толкова знания, колкото практически умения и работа с бизнеса. По отношение на демографската криза, предходната формула за минималната работна заплата и нейното автоматично нарастване изигра много негативна роля, защото в изоставащите региони предприятията много трудно се справяха с повишените разходи за заплати и голяма част от тях затвориха“, коментира Абаджиева.
Тя подчерта и необходимостта от по-активна работа на икономическите аташета зад граница за привличане на стратегически инвестиции и за по-добро международно представяне на страната.
„Всяка година правим анкета сред бизнеса за това как ползва услугите на икономическите ни аташета. Връзката между бизнеса и тези представители трябва да е много по-активна, защото те са лицето на България. Що се отнася до енергийните разходи, непредвидимостта там е най-голямото предизвикателство за европейския бизнес. Ние очакваме от бъдещия президент активна икономическа политика, представяне на България като дестинация за инвестиции с висока добавена стойност, предвидимост на средата и макроикономическа стабилност.“
Работодателските организации продължават диалога с администрацията и претендентите за „Дондуков“ 2, като целта е да се защитят мерки, които стимулират инвестиции, работни места и предвидимост за бизнеса.
КОМЕНТАРИ (0)