Две студентки в последна година разказват как виждат бъдещето си: едната търси професионален и личен опит зад граница, другата предпочита да живее и работи в България. И двете подчертават, че най-важно е младите да имат възможност да се развиват и сами да определят посоката си.
София Николова, студентка по маркетинг, вече е живяла и учила в чужбина и наскоро е била доброволец в Танзания за един месец. Мария Андреева, която учи журналистика, работи като преподавател по ментална аритметика на деца и не планира да напуска страната. Разделението в плановете им илюстрира често срещан избор пред младите хора в края на образованието си.
Опитът в чужбина като форма на самооткриване
София описва пътуването и доброволчеството като възможност да излезеш от зоната си на комфорт и да се сблъскаш с нови предизвикателства. По думите ѝ това са преживявания, които помагат за личностно израстване и за придобиване на умения, които могат да бъдат полезни и в България.
„След завръщането ми в България реших да отида да доброволствам в Танзания за 1 месец. Това беше невероятно преживяване за мен. Видях напълно различен свят, от България и като цяло от Европа и от всичко това, което ми е познато досега, защото за мен като млад човек в момента е перфектната възможност да експериментирам. Опитвам се да намеря себе си и моя път“, разказва студентката пред БНТ.
Тя посочва, че срещите с нови хора и приспособяването към непозната среда развиват умения за справяне с трудности и дават опит, който младите биха могли да пренесат обратно в родината.
„В чужбина ми харесва преживяването, това да срещнеш нови хора, напълно нова обстановка, справяш се с доста нови предизвикателства, излизаш от зоната си на комфорт. Във всяка държава както казах има плюсове и минуси, но мисля, че чрез тези преживявания всички млади хора да трупаме опит, който след това да пренесем в България“, споделя София.
Причините да останеш: привързаност и перспектива в страната
Мария Андреева обяснява защо не вижда необходимост да напуска България. За нея решението е лично и е свързано с възпитание, привързаност към културата и чувството за цялост, което ѝ дава животът в родината.
„Определено бих искала да остана в България, тъй като още от дете съм възпитавана с много любов и уважение към България, към традициите, към историята, към културата, дори към езика. Изпитвам привързаност и не бих се чувствала иначе цяла, ако не живея в България“, обяснява Мария.
В същото време тя признава, че в страната има проблеми, които карат млади хора да обмислят заминаване. Според нея финансовата сигурност е важна, но не е единственото, което може да задържи хората: нужна е ясна перспектива за развитие, достъп до качествено образование и усещането, че мястото предлага възможности.
„Определено България е напреднала страна, има много възможности, но определно има и пропуски, иначе нямаше толкова много хора да се замислят дали да продължават в България. Мисля, че основното, което трябва на млад човек, за да е в България е да има перспектива и това да не е свързано само с финанси и със стандарт на живот, ами да има перспектива за развитие, да има качествено образование и може би най-важно е усещането на хората в България, че тук могат да се развиват“, посочва студентката.
Роля и отговорност на младите
И двете студентки споделят убеждението, че промяната не зависи само от институциите. Мария призовава младите да бъдат по-критични, активни и ангажирани с обществените процеси, вместо да разчитат единствено на държавата.
„За мен най-важното е младите хора да имат малко повече критично мислене и да не приемат всичко, което политиците им казват като чиста монета, а самите те да разсъждават, когато нещо не им харесва, както се случи, да се протестира, да бъдем малко по-будни и да не обвиняваме само държавата, а наистина да се опитваме и ние да сме полезни, и може би да не гледаме на себе си като на единица, а като на общество“, подчертава тя.
Въпреки различните си планове, София и Мария се съгласяват, че младите трябва да имат реална възможност да избират къде и как да градят живота си, без да се отказват от личните и професионалните си амбиции.
КОМЕНТАРИ (0)