Заместник-министърът на отбраната на САЩ Елбридж Колби на срещата „Рамщайн“ в Брюксел предизвика остър дебат сред западните съюзници, като постави под съмнение ефективността на далекобойни удари по руска територия и очерта нов приоритет в американската политика към Европа.
Колби каза, че подобни удари рядко спират напредъка на руските сили и че нанасянето на удари срещу гражданска инфраструктура „всъщност най-вероятно втвърдяват руската обществена позиция и желанието на Кремъл да ескалира“. На фона на неговите изказвания американският президент Доналд Тръмп допусна възможност да проведе среща с Владимир Путин на маргините на международна среща в Китай: „Не знам, но бих искал. Ако той е на разположение, ще го направя“.
Дискусията във военния форум
На „Рамщайн“ Колби аргументира, че приоритетът на помощта трябва да бъде да позволи на Украйна да удържа фронтовата линия и, където е възможно, да напредва: „Още по-важно, трябва да се отбележи, че балансът на предимствата от далекобойни удари може да е в полза на Москва. Това не значи Украйна да бъде принудена се бие с вързани ръце зад гърба. По-скоро, трябва да сме наясно, че фокусът на нашата помощ трябва да е насочен към това Украйна да може да удържа фронтовата линия и, където е възможно, да напредва“.
Германският министър на отбраната Борис Писториус контрира, че вниманието трябва да бъде върху руските удари срещу гражданската инфраструктура на Украйна: „насочени към унищожаване на стратегически военни обекти или съоръжения с двойно предназначение – което според мен е доста глупаво – трябва да се съсредоточим върху терористичните атаки, които се извършват ежедневно и всяка нощ срещу гражданската инфраструктура на Украйна: енергийни системи, водоснабдителни системи и отоплителни системи“. По думите му „Това е форма на тероризъм и за това трябва да говорим – не за законни и легитимни удари по нецивилни обекти в Русия“.
Британският министър на отбраната Уес Стрийтинг призова за ускоряване на доставките към Киев: „Бих искал да помоля хората да сравнят цената да помогнем на Украйна спрямо цената тя да загуби войната с Русия. Инвестирайте сега, подкрепете Украйна сега, защото ако Путин надделее, последствията ще бъдат катастрофални – той и другите ще видят, че империализмът е възнаграден“. Той похвали и удара по Кримския мост като пример за украинска изобретателност и посочи, че британската подкрепа ще продължи.
Реакции, руско противопоставяне и оперативни последствия
В същото време от Кремъл звучат твърди противоречиви позиции. Руският външен министър Сергей Лавров обвинява Европа, че иска примирие, за да подсили Украйна; говорителят на Кремъл Дмитрий Песков призова първо да се обсъжда контрол над ядрените оръжия със САЩ. Зам.-външният министър Сергей Рябков определи руските позиции като „логични и обясними“ и нарече тези на Украйна и Европа „илюзии“. Пропагандисти като Владимир Соловьов обвиниха НАТО за удара срещу Кримския мост и говориха за необходимост от изпреварващи действия от руска страна.
Украинските официални лица и канали от своя страна посочват, че прекъсването на Кримския мост би затруднило логистиката на руските сили и засилило уязвимостта на сухопътните коридори, което ги прави мишена за дронове. Украинският министър на отбраната Евгений Хмара обяви: „Сега започваме“ и заяви, че Киев ще отговаря на руски удари „2 или 3 пъти по-силно“.
Военната обстановка и щети
По данни от сводката на украинския генщаб на 17 ноември са регистрирани 165 бойни сблъсъка спрямо 135 на 16 ноември. Руският обстрел включва 220 контролирани авиационни бомби (КАБ) – с 42 по-малко в сравнение с предишното денонощие. Артилерийският обстрел е отчетен като 2418 изстреляни снаряда, което е с около 140 повече на дневна база. Руските сили са използвали 6990 FPV дрона – с около 2030 по-малко спрямо предишното денонощие.
Украинският генщаб отчита 18 руски пехотни атаки в Покровското направление през последните 24 часа, по 12 в направленията от Торецк към Константиновка и в Лиманското. В редица други направления – Купянск, Краматорск, Олександриевск, Ореховск и Севернослобожанското – не са регистрирани пехотни атаки през последното денонощие.
През нощта Русия е изстреляла 141 далекобойни дрона по цели в Украйна, от които 73 са били реактивни; 126 са били свалени, включително 59 реактивни, съобщават украинските ВВС. На седем места са нанесени удари от преминали през ПВО дронове. В Златопол, Харковска област, по данни на спешната служба има 12 ранени, включително 11-годишно дете; в Днипро са ранени шестима, включително дете. В Житомир е ударена промишлена инфраструктура.
Парични и военни искания
Украинският президент Володимир Зеленски призова средствата от програмата за превъоръжаване на Европа SAFE – около 21 млрд. евро според него – да бъдат използвани за съвместни проекти с Украйна. Той поиска и още около 40 изтребителя F-16 като ключов елемент за засилване на противовъздушната отбрана.
Колби похвали усилията на Европа за по-голямо участие в плащанията за военна помощ и отбеляза, че това вече е позволило на Украйна „да си върне известно количество земи“. Той също повтори, че в рамките на новата американска стратегия приоритетите за националната сигурност са Западното полукълбо и Тихоокеанският регион, което означава преосмисляне на разпределението на военните ресурси в Европа.
КОМЕНТАРИ (0)