Министърът на образованието проф. Георги Вълчев представи приоритетите на проектобюджета за 2027 г., който предвижда увеличение на стипендиите и промени в начина на финансиране на училищата.
В проектобюджета за 2027 г. за сектор „Образование“ са заложени над 5,58 млрд. евро. Предвидено е увеличение на учителските заплати с 7,5%, а ученическите стипендии следва да нараснат с около 20%. По думите на министъра обаче това не е достатъчно, за да достигне заложеното в управленската програма ниво от 125% от средната работна заплата.
Финансиране и заплати
Вълчев посочи, че средствата в проектобюджета са насочени към основните участници в системата, с акцент върху учителите. Той цитира конкретния размер на предвидения ресурс:
проф. Георги Вълчев, министър на образованието и науката: „Общата сума в сектор „Образование“, заложена в проектобюджета за 2027 година е 5 млрд. 582 800 хиляди евро. Това означава, че тези пъри са насочени основно към главните действащи лица в образователната система. Най-напред учителите. Предвижда се 7,5% увеличение на преподавателските заплати. С това увеличение няма да се постигнат 125%, така както са залегнали в управленската програма на „Прогресивна България“.
Министърът увери, че до края на мандата учителските заплати ще достигнат целевото ниво, защото политиките за повишаване на възнагражденията вече променят профила на кандидатствалите студенти към учителската професия.
Нов модел за финансиране
Обсъжда се промяна на принципа „парите следват ученика“, който според Вълчев създава изкривявания в най-проблемните региони. Министерството планира нов механизъм, който да наподобява модела във висшето образование, но с допълнителни инструменти за стимулиране оставането на децата в училище.
проф. Георги Вълчев, министър на образованието и науката: „Пирамидата може да бъде обърната сравнително лесно, като бъде елиминиран финансовият подтик за такъв тип поведение. Идеите вече са на масата и работим по тях. Вероятно до месец-два ще представим за обществено обсъждане новия принцип на финансиране. Той трябва да наподобява модела във висшето образование. Държавата финансира университетите на база броя на приетите студенти, но това позволява по-строг контрол върху знанията и върху придобиването на диплома. Този, който не полага необходимите усилия, не получава диплома. При училищното образование принципът ще бъде сходен, но ще разработим инструменти, които няма да се фокусират единствено върху първоначалния обхват на учениците. Изключително важен компонент ще бъде и тяхното оставане в училище. Така преподавателят няма да се страхува да пише отсъствия или да поставя реални оценки. В момента в някои от най-проблемните региони системата на практика е настроена така, че ученикът да влезе неграмотен в училище и да излезе неграмотен. Това е недопустимо.“
Учебници, стипендии и извънкласни дейности
Една от ключовите идеи на министерството е въвеждането на по един учебник за всеки предмет, първоначално в хуманитарните дисциплини. Вълчев аргументира предложението с финансови и качествени съображения и посочи, че промяната няма да бъде незабавна: концепцията ще бъде обявена през следващата година, а конкурсите за новите учебници — през 2028 г.
Той отбеляза и разходите за учебници: държавата отделя средно малко над 30 млн. евро годишно за учебници, а в години на подмяна комплектите сумата е значително по-висока. „За 2027 г. са предвидени над 70 млн. евро“, каза министърът.
Министерството предвижда и увеличение на ученическите стипендии с около 20%. Във връзка с това Вълчев подчерта, че минималната стипендия е непроменяна от 2017 г. и е в размер на 10,78 евро:
проф. Георги Вълчев, министър на образованието и науката: „От близо десет години ученическите стипендии не са увеличавани. Това е първото правителство, което предприема такава стъпка. Минималната ученическа стипендия е 10,78 евро. Ще направим така, че минималната да се увеличи с по-висок темп от максималната, за да се доближим до малко по-висок размер на минималната подкрепа. И през следващите години ще продължим да използваме стипендиите като инструмент за стимулиране на действително добрите ученици, които имат желание да извлекат максимума от образователната система.“
За извънкласни дейности са предвидени допълнително 3,6 млн. евро, включително по програмата „Заедно в изкуствата и спорта“, а за студенти и докторанти се планират увеличения на стипендиите с около 13% за студентите и с около 5% за докторантите, ако предложенията бъдат утвърдени.
Контрол, проблемни училища и дисциплина
Министърът посочи образователните неравенства като сериозен проблем и използва случая с професионалната гимназия в с. Бояново като пример за дълбочината на проблемите в отделни училища. Той цитира данни за дела на деца с нисък социален статус:
проф. Георги Вълчев, министър на образованието и науката: „В 44% от общообразователните училища учат деца с нисък социален статус. Те имат проблем с овладяването на българския език. При професионалните гимназии този дял е 48%. Няма как, когато сме издигнали в култ принципа „парите следват ученика“, това да не изкриви и поведението на учителите. Разбира се, в случая с гимназията в Бояново има изключително безотговорно отношение от страна на училищния колектив. Но нека не ги клеймим единствено тях и да ги посочваме с пръст. Тези хора трябва да партнират с местната власт, да имат подкрепата на регионалните управления на образованието, на социалните работници и на органите на Министерството на вътрешните работи. Преди години беше създаден механизмът за обхват на децата с постановление №100, но той не работи ефективно. Това е един от най-големите провали на държавата. Затова ще се опитаме спокойно и без прибързани законодателни промени да преценим кои механизми могат да решат този тежък проблем.“
Вълчев обяви, че ще бъде засилен контролът върху регионалните управления на образованието и предупреди, че закриването на училище е възможен, но не желан сценарий, ако не се осигури нормален учебен процес:
проф. Георги Вълчев, министър на образованието и науката: „Нямам никакво желание да вървим към закриване на училището. Представете си какво ще се случи с децата в тези населени места, ако унищожим училището. Но ако не срещнем подкрепата на останалите институции, ако децата не се върнат в клас и не започне нормален учебен процес, може да се стигне и дотам. Няма смисъл да се изразходва обществен ресурс без какъвто и да било резултат.“
До края на месеца Министерството ще предложи пакет мерки за подобряване на дисциплината в училищата, сред които ограничаване на използването на мобилни телефони с изключения по медицински причини и законодателни предложения, свързани със социалните мрежи.
В заключение министърът подчерта необходимостта от стабилизация на образователната система: „Ако не решим проблемите, натрупвани в продължение на толкова много години, ние подкопаваме бъдещето на страната. Ако не стабилизираме образователната система и тя не започне да работи при добри стандарти, нищо добро не очаква българската икономика и българското общество“
КОМЕНТАРИ (0)