Вицепремиерът Иво Христов защити публично представяната бюджетна рамка за 2027 г., отхвърли обвиненията, че правителството планира да посегне на средствата от втория пенсионен стълб, и говори за позицията на кабинета по въпроси като дроновете край брега и Закона за българския език.
Христов заяви, че изборните резултати тази година потвърждават подкрепа за курса на „Прогресивна България“ и отбеляза две според него ключови решения от гласуването — отстраняване на видимите олигархични зависимости и избягване на „крен към войната“.
За бюджета и критиките към представянето му
Коментарите за представянето на бюджета в УНСС той описва като неоснователни вълнения: „Аз не разбирам какви са тези вълнения около това, че бюджетът бе представен в УНСС. Къде да бъде представен – в институт по ноктопластика? Нормално е там, където е центърът на икономическата академична мисъл, да бъде представен бюджетът.“
Христов подчерта, че новата рамка включва конкретни социални и икономически политики и я оцени като по-добра от предходната. Той също така отхвърли твърденията, че премиерът търси аплодисменти чрез публичното представяне на финансовата рамка.
Втори пенсионен стълб
По въпроса за втория стълб Христов каза, че според него гражданите трябва да имат право да избират къде да отиват осигурителните им средства, като описа настоящата система като „с тежки дефицити“ и служебно разпределена.
Той добави, че не може да коментира текущите разговори между Министерството на финансите и Европейската комисия, но настоя: „Според мен гражданите трябва да имат право да избират къде отиват парите им. Сега те не избират, сега са служебно разпределени. Почти всички българи не знаят къде отиват парите по втория стълб.“
Дроновете, Европа и външният натиск
Относно засичания на дронове близо до българското крайбрежие и предстоящото посещение на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, Христов каза, че правителството няма да променя позицията си под външен натиск и ще се придържа към експертните заключения.
Той подчерта: „Българското правителство не се поддава на форсажи. Ние не чувстваме Фон дер Лайен като инстанция, пред която трябва да се изповядваме. Когато имаме данни, ще кажем това, което сме констатирали. Трябва да действаме като отговорна администрация. Ние не можем на базата на хипотези и логични догадки да оформяме държавната позиция. Защото от държавната позиция зависи как ще бъдем възприети в международен план. Ние може да влезем във военен конфликт заради подобни лекомислени действия.“
Възможност за протести и езиков закон
Христов отхвърли вероятността в България да избухнат мащабни протести по подобие на тези във Франция, като каза, че липсва необходимата социална основа, въпреки опитите на политически сили и медии да нагнетяват напрежение.
Той също защити идеята за Закон за българския език и изрази учудване от критиките срещу проекта: „Ние разполагаме с прекрасния български език и защо той да не бъде защитен? Въпросът е как, ако някой не е съгласен с предложеното, да направи свои предложения, за да бъде той усъвършенстван. Това е градивният подход, но защо се отхвърля Закон за българския език, това аз не го разбирам.“
По темата кой би контролиран езика Христов отбеляза, че опитът от други държави показва ограниченията на подобни закони, защото езикът е „самотворяща се и еволюираща система“, но добави, че самата идея не е порочна: „Езикът се променя постоянно, по него може да се прави диагноза на обществото, но един такъв закон е някакъв корсет, който държи прав гръбнака на езика. Сега не казвам, че той ще сполучи, може би няма да сполучи, но самата идея за такъв закон не е порочна.“
На 4 ноември парламентът прие на първо четене Законопроект за българския език, внесен от „Възраждан“. Той беше одобрен единодушно със 153 гласа „за“, ДПС не участва в гласуването, а срокът за предложения между първо и второ четене беше удължен до максималния срок от три седмици, за да бъдат прецизирани текстовете на законопроекта.
КОМЕНТАРИ (0)