Проучване на Университета в Грьонинген анализира защо много собственици говорят с кучетата и котките си и как това се отразява на взаимоотношенията им.
Изследването, обхванало 527 собственици на кучета и котки, установява, че склонността да се приписват човешки качества на животните — известна като антропоморфизъм — е свързана с възприемането им като пълноправни участници в социалния живот на домакинството, често като членове на семейството или близки приятели.
Какво показват резултатите
Респондентите, които приписват човешки способности и емоции на своите животни, декларират по-силна емоционална подкрепа от тях. Те съобщават и по-често усилия за поддържане или възстановяване на близостта — например чрез по-често показване на обич или опити да компенсират, ако са наранили животното по невнимание.
Изследователите уточняват обаче, че говоренето с домашните любимци, галенето или целуването им не означава автоматично, че собствениците им ги антропоморфизират. Подобно поведение може просто да отразява значимото място, което животното заема в ежедневието и емоционалния живот на човека.
Как животните реагират
В статията се посочва и, че общуването не е едностранно: макар животните да не разбират човешката реч като нас, проучвания показват, че те могат да разпознават определени думи, интонации и поведенчески сигнали. Едно от посочените изследвания открива, че възрастните кучета проявяват по-голямо внимание, когато хората им говорят с по-висок и изразителен тон — тон, подобен на този, който използваме с бебета.
Психолозите, цитирани в материала, смятат, че такъв стил на обръщение не е непременно признак на незрялост, а по-скоро израз на привързаност и емоционална близост между стопанина и животното.
В същото време още едно проучване, споменато в материала, показва, че съпричастността към животните и към хората е свързана в малка степен. Това означава, че силната връзка с куче или котка не означава автоматично по-голяма емпатия към други хора, макар да подчертава значимостта на домашния любимец за емоционалното благополучие на стопанина.
Обобщено, анализът от Университета в Грьонинген поставя фокус върху това как приписването на човешки характеристики променя социалната роля на животните в дома, като отделя ясно вниманието върху разликата между изразяване на привързаност и действително вярване, че животните притежават човешки мисловни процеси.
КОМЕНТАРИ (0)