Правителството работи върху „Семеен пакет плюс“, който предвижда по-високи семейни помощи, разширена подкрепа за родителите през втората година на майчинството и данъчни облекчения за разходи, свързани с развитието на децата извън задължителното училищно обучение.
Пакетът включва повишение на обезщетението за отглеждане на дете през втората година и финансов стимул за майки, които се връщат по-рано на работа, както и възможност част от разходите за извънучилищни дейности да се признават при данъчно облагане.
Какво предвижда пакетът
Основните акценти са увеличение на директните семейни помощи и допълнителна помощ в периода на втората година майчинство. Предвидено е и данъчно облекчение за определени извънучилищни занимания на децата, което да смекчи финансовото бреме върху семействата.
В рамките на мерките се планира и стимулиране на ранното връщане на майките на работа чрез финансови бонуси, но подробните размери и условия по тези стимули все още се обсъждат в администрацията.
Лични истории и реални разходи
В ателието си Траяна Лалева шие рокли, а у дома е майка на три деца и ежедневно разпределя ограничените семейни средства между различни нужди. Тя подчертава, че децата са приоритет и очаква държавата да подпомогне родителите.
Траяна Лалева: „Не е лесно, но това е смисълът на живота. Щастието, любовта и децата да са щастливи. Приоритет номер едно за държавата трябва да са децата.“
Според нея разходите за три деца далеч надхвърлят настоящите помощи: Траяна Лалева: „Без да смятаме лекарствата, дрехите и обувките, около 1500 евро за три деца са малко даже.“
Един конкретен пример са извънучилищните занимания: за народни танци месечната такса за едно дете е 60 евро, а към нея се добавят и разходи за костюми и тренировъчно облекло. Траяна смята, че държавата би могла да поеме част от таксите или да възстановява средства срещу касови бонове.
Траяна Лалева: „Доста скъпо излиза – костюми, тренировъчно облекло, такса също. Да поемат част от разхода, примерно таксите. Родителите да пазят касови бонове и да се връща от държавата тази сума.“
Реакции от синдикати и работодатели
В подкаста „Бизнес.БГ“ президентът на КНСБ Пламен Димитров оцени пакета като стъпка в правилната посока, но предупреди, че доходите трябва да следват инфлацията и призова за по-значително вдигане на минималната работна заплата за следващата година.
Пламен Димитров – президент на КНСБ: „Хората няма да издържат тази зима с тези заплати. Трябва да има поне 10% увеличение. Няма да приемат 660 евро. По-малко от 690 няма да приемат.“
Работодателските организации предупредиха, че ръстът на заплатите може да доведе до поскъпване на стоките и допълнителен инфлационен натиск. Добрин Иванов от АИКБ посочи, че работодателите искат реалистично растящи доходи, съобразени с възможностите на икономиката.
Добрин Иванов – изпълнителен директор на АИКБ: „Работодателите не искат ниски заплати, минимални заплати, средни заплати и всякакви ниски доходи. Но те искат доходите да растат съобразно възможностите на предприятията и на икономиката.“
За родителите като Траяна ключов е въпросът за предвидимост и сигурност при планиране на семейния бюджет, за да могат да осигурят образование и условия за развитие на децата си. Тя очаква държавата да ѝ помогне да бъде по-добър родител, без постоянно да се притеснява дали средствата ще стигнат.
КОМЕНТАРИ (0)