Утре Сърбия гласува в избори, които мнозина определят като едни от най-важните от разпадането на Югославия. След срутването на навес на жп гарата в Нови Сад на 1 ноември 2024 г. последваха протести и академични блокади, които доведоха до възникването на политическата формация, известна като Студентската листа.
Въпреки че анкети сочат несигурна надпревара, наличието на широка коалиция от студенти, академици и активисти повиши напрежението и създаде опасения от протести и политически хаос, ако резултатите бъдат оспорени.
Какво представлява Студентската листа
Студентската листа е пъстра групировка без един ясен лидер, обединяваща участници с различни политически възгледи — отляво надясно. Тя таргетира широк електорат, като акцентите ѝ са върху демокрацията, върховенството на закона, опазването на околната среда и борбата с корупцията. Движението често избягва идеологическите дебати за външната политика и ролята на страната в конфликтите от 90-те години, но категорично се противопоставя на признаването на независимостта на Косово.
Водещите фигури и съюзници
Илия Сърданович е водачът на листата. Роден е през 1970 г. в Нови Сад, завършил е Медицинския факултет в Нови Сад през 1995 г. От 1997 г. работи в Института за сърдечно-съдови заболявания на Войводина в Сремска Каменица, а от 2018 г. преподава в Медицинския факултет в Нови Сад, където е избран за редовен професор. Той е член на Лекарската камара на Войводина и на независимата академична мрежа „Слободански университет“ и преди е участвал в професионални борби като кандидат на безпартийната група „Нашата камара“.
Сърданович излезе на политическата сцена по-широко след протестите в Нови Сад и Белград, като публично застана на страната на студентите и прие ролята на водач на „Студентска листа – Студентите печелят“. Той заявява, че държавните институции и върховенството на закона са сринати от системна корупция и политически клиентелизъм. Сред приоритетите му са пълна деполитизация на публичния сектор, установяване на правна и наказателна отговорност на държавните служители за инциденти и корупционни скандали, освобождаване на обществените медии RTS и RTV и създаване на институционална рамка, в която експертизата да надделява над партийната принадлежност.
Катарина Шчепанович, магистър по съвременна американска литература и преподавателка във Филологическата гимназия в Белград, е един от видимите представители и подписали листата. Тя е част от мрежата от студенти и млади активисти от университетите в Белград и Нови Сад, известни с многодневните блокади на факултети, пътни възли и организиране на протестни шествия. Движението не се определя традиционно като ляво или дясно и го описва като конституционно-защитен бунт, чиято основна цел е възстановяване на демократичните процедури, свободата на медиите и върховенството на закона.
Александър Чупич е университетски професор и доцент във Факултета по транспорт и съобщения на Белградския университет, където преподава автоматизация и информатизация на пътните системи. Автор е на множество научни публикации. След като се премества със семейството си в селско домакинство в община Сопот, той предоставяше назаем имущество и логистична подкрепа на протестиращите, превръщайки се в символичен мост между академичната общност и студентите. Чупич защитава автономията на университетите и пълното премахване на политическия натиск върху образователните и научни институции. В програмата си поставя акцент върху устойчивото развитие на селските райони, децентрализацията и защитата на семейните и земеделски стопанства от държавни монополи и урбанистични инвестиции.
Александър Йованович, роден през 1966 г. в Белград и с образование от Факултета по драматични изкуства, е излязъл на обществената сцена като екологичен активист и съосновател на движението „Защитим реките на Старите планини“. Неговото „Екологично въстание“ не е официално част от Студентската листа, но се оттегли преди изборите, за да не раздроби опозиционния вот, и оказа значима политическа и полева подкрепа. Чрез месеци на блокади и полеви акции той създаде Съюза на екологичните организации на Сърбия (SEOS) и по-късно влезе в парламентарния живот, запазвайки извънинституционален подход. Йованович подкрепя влизането на Сърбия в ЕС, е против налагането на санкции на Русия и е против независимостта на Косово. Неговата дейност се фокусира върху спиране на продажбата на природни ресурси, приватизацията на водни и горски активи и корпоративните минни интереси, с особен акцент върху забрана за добив на литий и бор.
Мирослав Алексич, роден през 1978 г. в Крушевац, е дипломиран икономист и дългогодишен политик на местно ниво — кмет на Трстеник между 2012 и 2016 г. Бивш вицепрезидент на Народната партия и основател на Народното движение на Сърбия, той е бил народен представител в няколко свиквания. Алексич не е част от Студентската листа, но я подкрепя логистично и политически. Той се утвърди обществено чрез разкриване на документи за големи корупционни скандали, сред които случаят със земеделското имение „Йованица“. Алексич се позиционира в проевропейския и реформаторски център, настоявайки за борба с организираната престъпност и корупцията, всеобхватна реформа на съдебната система и реконструкция на държавните институции. В сегашната политическа криза той подкрепя исканията на Студентската листа и настоява за формиране на преходно или техническо правителство с ограничен мандат, което да осигури условия за свободни медии и подготовка за честни избори.
Анкетите описват надпреварата като несигурна, а вероятността от масово участие и възможни протести прави развръзката на изборния ден особено напрегната. На фона на това множество граждански и политически актьори излизат напред като алтернатива на дългогодишното управление на Александър Вучич.
КОМЕНТАРИ (0)