Тристранната среща между Киев, Москва и САЩ в Абу Даби на 10–11 ноември отново изведе на преден план въпроса за мирно споразумение и гаранции за сигурност, но позициите на Кремъл остават конфликтни спрямо тези на Украйна, САЩ и Европа.
Американска делегация, според изявления на Джаред Къшнър на 5 ноември, е провела „продуктивни“ разговори в Брюксел с украински, натовски и европейски партньори, като САЩ са формулирали пет ключови цели за постигане на траен мир: постоянни консултации по сигурността, надеждна комуникация при кризи, по-голяма военна прозрачност, реципрочни мерки за намаляване на ескалационния риск и дългосрочна рамка за европейска сигурност и стабилност.
Ключовите разногласия
Къшнър подчерта, че НАТО ще запази централната си роля в колективната отбрана и всяка държава ще запази правото да решава своите съюзи, като САЩ са готови да разширят преговорния формат с по-пряко европейско участие, ако дискусиите в Абу Даби напреднат.
От страна на Москва обаче бе повторено искането от 2021 г. за връщане на Алианса до границите от 1997 г., което противоречи на посочените от Къшнър принципи и на европейските и украински позиции. Кремъл също отхвърля възможността за разполагане на чуждестранни сили в Украйна като миротворци и обсъжда включването на Русия и Китай в гарантиране на сигурността на Киев при евентуално споразумение.
Анализаторите от Института за изучаване на войната (ISW) посочват, че руската платформа за гаранции е несъвместима с изискванията за траен мир в Украйна и Европа.
Реакции от Киев, Москва и Вашингтон
Президентът Володимир Зеленски заяви, че няма всички подробности за предложената от Доналд Тръмп нова система за сигурност в Европа и предупреди, че евентуален договор с Русия може да бъде опасен. „Не виждам никакви признаци или сигнали от Русия, че е готова да направи каквото и да било. Мисля, че точно затова е опасно“, каза той в интервю с Джейк Тапър. Зеленски допълни, че това е по-опасно за Европа и ясно се дистанцира от идеята за „Ялта 2“: „Не искаме „Ялта 2“.“
Кремъл чрез говорителя Дмитрий Песков заяви, че европейците ще трябва да се включат в преговорите, тъй като обсъждането на „взаимната сигурност между Русия и Украйна“ означава обсъждане на бъдещето на европейската система за сигурност. Песков също посочи, че специалният пратеник Кирил Дмитриев все още не е докладвал на Путин за срещата си с Тръмп и че Кремъл няма подробности за обещаваното от американския президент мирно споразумение.
Тръмп потвърди срещата си с Дмитриев и каза, че се готви мащабно споразумение за мир и гаранции, което би засегнало не само Украйна, но и цяла Европа.
Ръководителят на президентската канцелария на Украйна Кирило Буданов заяви пред CBS News, че не очаква пробив в Абу Даби, но самото провеждане на преговорите е напредък и служи за сближаване на позиции, като това няма да е последната среща.
Заплахи и военно положение
Според Financial Times, позовавайки се на източници, Путин е заплашил да продължи атаките срещу украинската инфраструктура — мостове, пристанища и електроцентрали — докато Киев не приеме руските условия, което може да остави части от страната без жизненоважна инфраструктура.
Вечерно обръщение на Зеленски отчете предупреждение от украинското разузнаване за подготвян нов руски удар срещу енергийната инфраструктура и мостовете над Днепър. Той призова партньорите да ускорят доставките на ПВО ракети „Пейтриът“ и подчерта, че всеки ден е важен за защитата от ракетни нападения.
Данни от фронта и военни анализи
Официалната сутрешна сводка на украинския Генерален щаб за 6 ноември отчита 190 бойни сблъсъка (срещу 188 на 5 ноември), 261 контролирани авиационни бомби (КАБ) — с 16 повече от предходното денонощие, 2 184 изстреляни артилерийски снаряди (приблизително с 600 по-малко), и 6 903 използвани FPV дрона (с около 190 по-малко).
В сводката се посочва, че 15 руски пехотни атаки са регистрирани в Константиновското направление и всички са отблъснати. В други направления украинските сили съобщават за активни сражения при Добропиля, Гуляйполе и опити за настъпление в райони около Славянск, Купянск и др., като част от атаките са били отблъснати или без успех за руските сили.
OSINT-аналитикът Маяковск и украински източници съобщават за отстъпления и унищожения на някои руски щурмови групи в Мала Токмачка. Украински видеозаписи с геолокация показват придвижване на ВСУ в северозападната част на Константиновка.
Военният анализ на о.з. полк. Константин Машовец описва действията на руската 3-та общовойскова армия (3-та ЗВА) по направленията Северск–Славянск, с концентрирани усилия по южния бряг на Северски Донец и опити за пробив към Николаевка и Славянската ТЕЦ. Според него Руската 70-та мотострелкова дивизия е напреднала вероятно около 1,2 км западно от Фьодоровка, но общо руското настъпление е забавено и командването изпитва недостиг на щурмова пехота.
Машовец прогнозира, че 3-та ЗВА вероятно ще стесни активните направления и ще се фокусира върху ограничен брой приоритетни участъци, докато руското командване търси попълнения за по-нататъшно настъпление.
Международни позиции
„Не изглежда много вероятно някой да спечели тази война напълно“, заяви генералният секретар на НАТО Марк Рюте, като подчерта, че това, което Украйна е готова да приеме в споразумение, зависи от нея. Той призова страните да укрепят въоръжените си сили и да поддържат подкрепата за Киев, като не губят от поглед евентуалната руска заплаха.
Външнополитическият тон на ЕС бе формулиран от топ дипломата Кая Калас: „Досега натискът беше насочен изцяло към Украйна, което не е правилно, тъй като имаме един агресор и една жертва. За да се сложи край на войната, натискът трябва да бъде насочен към агресора.“ Тя добави, че НАТО не е представлявало заплаха за Русия през 2021 г. и не представлява такава и днес, и че Путин няма право на вето върху европейската сигурност.
Срещата в Абу Даби поставя на масата трудно помирими искания и очертанията на бъдещи разговори, чието развитие ще зависи от това дали страните ще намерят минимум общи позиции по гаранциите за сигурност и ролята на европейските и международни участници.
КОМЕНТАРИ (0)