Инициативата иска сръбският език да бъде приравнен със статута на черногорския както в националното законодателство, така и в контекста на договорите за присъединяване към Европейския съюз.
Петиция с това искане беше внесена в Конституционната комисия на Парламента на Черна гора. Вносител е Душан Крцунович, а подписката на уебсайта на черногорския парламент ще е отворена до 15 януари.
Какво предлага петицията
В документа се посочва, че според резултатите от преброяването през 2023 г. сръбският език се говори от 43,18 процента от населението и следва да бъде приравнен по правен статут с черногорския език, който е вторият най-разпространен в страната. Предложението обхваща както вътрешноправния режим, така и положението при евроинтеграцията.
В обяснението към петицията се цитира член 13 от Конституцията на Черна гора, където сръбският език е определен като „език в официална употреба“. Документът припомня и разпоредбите, че Договорът за присъединяване към Европейския съюз ще урежда езиците, чрез които гражданите на Черна гора са уважавани и представлявани в институциите на ЕС, както и ролята на Парламента при решаването на въпросите за присъединяването, в съответствие с член 15 от Конституцията.
Вносителите посочват, че при успех на инициативата сръбският език би могъл да получи формално признание в рамките на ЕС чрез черногорската кандидатура, преди самата Република Сърбия да е член на съюза.
Контекст: доклад за външно влияние
В текста се припомня и доклад на Центъра за дигитална криминалистика (Digital Forensic Center – DFC), според който Черна гора през последните години е била подлагана на различни форми на хибридно и злонамерено чуждестранно влияние. В анализа като най-значими външни актьори са посочени Русия и Сърбия.
Според доклада въздействието на Русия е насочено предимно към отслабване на западната интеграция на региона, подкопаване на доверието в НАТО и Европейския съюз и поддържане на политическа нестабилност, която затруднява държавите да се обвържат по-тясно със Запада. В доклада се отбелязва, че руските и сръбските интереси не са идентични, но в някои сегменти се припокриват и взаимно засилват.
DFC посочва, че Сърбия разполага с по-непосредствена инфраструктура за влияние в Черна гора чрез политически, медийни, религиозни, икономически и други обществени връзки и че именно тези елементи стоят в основата на концепцията за „Сръбски свят“.
Докладът подчертава още, че дейността на религиозни, неправителствени и други обществени организации е легитимна за едно демократично общество, но определени структури могат да се превърнат в канал за външно влияние, ако се използват за политическа мобилизация, разпространение на пропагандни наративи или защита на интересите на външен актьор. Особената им стойност е достъпът до местни общности и общественото доверие.
КОМЕНТАРИ (0)