Животновъдите с месодайни крави излизат на национален протест, след като са изключени от кризните помощи заради голямата суша миналата година.
На 10 ноември започва приемът на заявления за пострадали от сушата земеделски стопани, но животновъдите, които отглеждат месодайни крави, няма да получат помощите и заради това на 11 ноември те ще протестират пред Народното събрание.
Какво казват фермерите
Стоян Христов, който отглежда 140 крави от породата „Българско сиво говедо“ във великотърновското село Присово, разказва, че две лета поред е бил принуден да транспортира вода за животните заради пресъхнали водоизточници. Разходите му се увеличават значително и заради скъпите фуражи, но въпреки това няма да получи помощи заради сушата.
По думите на Христов в практиката до момента не е имало разделение между месодайно и млекодайно говедовъдство при кризисните мерки. Той посочва пример със съсед, който гледа млечни крави, и обяснява, че нивите и добивите им са еднакви, а разходите също, но само млечният фермер ще получи субсидия: „Никога досега в моята кариера не са разделяли говедовъдството на месодайно и млекодайно при кризисните мерки. Нарочно сме на този кръстопът – между три землища, и трите землища са засегнати. Казусът с моя комшия, който гледа млечни крави, е, че тази нива е моя, а нивата от другата страна на асфалта е на колегата с млечните крави. Сушата каквато е била при мен, такава е при колегата, добивите ни са едни и същи, неговите крави са пасли 4 месеца на паша и моите крави са пасли 4 месеца. И двамата сме купували еднакво скъпи фуражи, и двамата сме направили еднакво големи разходи. Неговите крави ще получат субсидия, а моите крави няма да получат подпомагане“.
Петър Дундин от Присово също критикува решението: „Оказа се, че месодайните крави не трябва да пасат, не трябва да ядат, сушата тях не ги бърка. Не виждам каква е разликата между една месодайна и една млечна крава – и едната яде, и другата яде“.
Ивелин Кралев от село Кладни дял допълва, че стопанствата постоянно инвестират в пасища и транспорт на вода и фуражи и настоява помощите да не дискриминират: „Не разполагаме с много пасища, купуваме земи, чистим тръни, влагаме постоянно средства. Цяло лято разкарваме вода, защото нашите пасища нямат вода, и ходим с цистерна и разкарваме вода на животните. Купуваме много скъпи фуражи, в момента са на много сериозни цени. Иранската помощ не е стигнала до нас, смятам, че всички трябва да получим. Мисля, че не трябва да се дискриминира месодайно и млечно, смятам, че всички трябва да получат“.
Говедовъдът Иван Райков от село Тодювци описва как през 2025-а е бил принуден да транспортира вода за около два месеца и да изразходва сеното, което е събрал по-рано: „2025-а се отрази. Вода около два месеца транспортирах, за да мога да си поя животните. Също почнах да храня грубия фураж – сеното, което бях събрал юли, и в началото на февруари всичко беше приключило и трябваше да се купува отново фураж“.
Позицията на министерството и възможни мерки
От Министерството на земеделието посочиха, че за европейското подпомагане по този регламент едно от изискванията е причинените щети да доведат до загуба от най-малко 30% от средногодишното производство спрямо предходните три години.
Като възможни ходове в оставащите варианти са пренасочване на остатъчни средства от млечното към месодайното направление по обвързаната подкрепа за 2026 г., както и използване на свободен остатъчен финансов ресурс по помощта de minimis. По предварителни разчети тези средства могат да бъдат насочени към месодайното и млечното говедовъдство и овцевъдството в области, които не попадат в обхвата на кризисната интервенция.
Животновъдите обявиха национален протест пред Народното събрание на 11 ноември, след като на 10 ноември започва приемът на заявления за подпомагане от щетите от сушата.
КОМЕНТАРИ (0)