Максимумът на метеорния поток Леониди ще бъде в ранните часове на 18 ноември и условията за наблюдение са обещаващи, особено след залез на Луната, съобщава физикът Пенчо Маркишки.
Леониди е активен от около 6 ноември и ще остане видим до края на месеца. По думите на Маркишки, „Тази година максимумът на потока ще настъпи на 18 ноември около 01:45 ч. българско време. В нощта на 17 срещу 18 ноември радиантът на Леониди, намиращ се видимо близо до звездата ζ (зета) от съзвездието Лъв, ще изгрее около 23:30 ч. за района на София и до края на нощта ще се издига все по-високо над източния хоризонт“, уточни физикът.
Луната ще залезе в 00:06 ч. с 54% осветен диск, което ще направи нощта по-тъмна и благоприятна за наблюдения, допълни специалистът. Той отбелязва, че метеорологичните условия могат да варират в различните райони на страната; по сегашни прогнози шанс за ясно небе има за Централна и Източна България.
Какво да очакваме от Леониди
По време на максимума се очакват около 15 бързи, синьо-зелене-кави метеора за час. Те навлизат в земната атмосфера със скорост около 71 километра в секунда, което прави Леониди един от най-бързите известни потоци.
Родителското тяло на потока е кометата 55P/Темпъл-Тътл с орбитален период близо 33 години. Понякога останките от кометата водят до силни „метеорни дъждове“ — последният такъв интензивен дъжд бе през 2002 г., когато бяха регистрирани над 3000 метеора за час. Следващите подобни събития на Леониди се очакват около 2034–2035 г., каза Маркишки.
За най-добри резултати той препоръчва наблюдения от тъмни места, далеч от улично и индустриално осветление.
Други явления на нощното небе
Освен Леониди, във втората половина на нощта на 17 срещу 18 ноември в западната част на съзвездието Лъв ще могат да се видят Марс и Юпитер в близка видима проекция — на ъглово отстояние около 1 градус и 22 дъгови минути. В същия район се намира и ярката синкава звезда Регул, така че трите обекта ще привличат вниманието над източния хоризонт.
Маркишки добави, че след 04:40 ч. за района на София ниско над източния хоризонт ще се вижда Венера като Зорница; гледана с мощен бинокъл или телескоп тя ще изглежда като тънък сърп — дискът е осветен на около 16%.
В края на нощта, около 05:40 ч., ще изгрее и Меркурий. На 21 ноември тази планета ще бъде в т.нар. максимална елонгация — на ъглово отстояние 19,6 градуса западно от Слънцето, каза Пенчо Маркишки. „Това означава, че условията за наблюдение на Меркурий сега се подобряват – той изгрява все по-рано преди Слънцето и на 21 ноември ще се появи ниско на изток 1 час и 45 минути преди изгрев слънце. Това ще ни позволи да наблюдаваме Меркурий на фона на все още тъмното небе преди развиделяване. Ако излезем под открито небе немного след шест часа сутринта, ще можем да забележим четирите планети едновременно в рамките на три съседни съзвездия – Везни, Дева и Лъв. Затова може да се каже, че в момента е в ход малък утринен планетен парад“, каза специалистът.
Наблюденията на Леониди и съпътстващите планетни явления ще бъдат най-приятни при ясно и тъмно небе, далеч от градските светлини.
КОМЕНТАРИ (0)