По примера на Сърбия: Младежки протест на бунт в Гърция срещу скъпия живот

Ученици, студенти и преподаватели в Гърция организираха масови протести на 21 октомври с искане за повече средства за образование и срещу растящите разходи за живот.

На първия ден на мобилизацията демонстрациите събраха повече от 10 хиляди души в Атина и в Солун. Протестите бяха мотивирани от недостига на инвестиции в училищата, лошото състояние на сградния фонд и високите разходи за студентско настаняване, които натоварват домакинствата.

Причини и искания

Участниците пред Атинския университет поискаха безплатно обществено образование и по-големи държавни вложения в системата. Федерацията на учителите от средното училище обяви спиране на работа за четири часа, за да позволи на преподавателите да се включат в протестите.

Недоволството обхваща и социално-икономически искания — протестиращите отправиха критики към скъпия живот и настояха за по-високи заплати, като подобни искания имаше същия ден и във Франция, където към демонстрациите се присъединиха пет синдиката.

Ход на протестите и мащаб

Организаторите и медиите съобщиха, че в първия ден на мобилизацията в Гърция на 21 октомври над 10 хиляди души излязоха по улиците на Атина и Солун — вторият по големина гръцки град и утвърден академичен център.

Според публикации движението е част от по-широка вълна на недоволство в Европа, свързана с високите разходи за живот и усещането за икономическа несигурност сред младежта.

Реакции и контекст

По данни на Евростат през 2023 година Гърция е отделила за образование 3,3 процента от БВП, което е под средното за Европа от 4,7 процента. В същото време Атина е поела ангажимент да увеличи разходите за отбрана до 5 процента от БВП до 2035 г. в изпълнение на задължения към НАТО.

Гръцкото правителство призна публично, че разходите за студентско настаняване създават натиск върху домакинствата и съобщи, че са в ход проекти за изграждане на нови общежития, както и за ремонт и осъвременяване на съществуващия сграден фонд.

В редакционна бележка от 21 октомври вестник „Катимерини“ коментира събитията: „Преминахме през това, което преживява днес Франция преди 15 години“. В същата редакционна статия се казва: „Когато един гражданин не може да изрази недоволството си пред урните, може да избере да излезе на улицата, особено ако е възмутен от усещането, че е изоставен от държавата.“