Проектът на държавния бюджет за 2027 г. предвижда дефицит от 3,5% от БВП, минимална заплата 660 евро и серия мерки за социална подкрепа, съчетани с оптимизация на разходите и нови данъчни промени.
Финансовият министър Гълъб Донев представи план-сметката като „бюджет на вразумяването“, който според него стъпва върху реалните възможности на държавата и предвижда постепенно свиване на дефицита. Представянето предизвика остри реакции от опозицията.
Ключови параметри
Проектът на Закон за държавния бюджет залага дефицит 3,5% от брутния вътрешен продукт и минимална заплата в размер на 660 евро.
Управляващите планират да намалят дефицита по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа до 3,1% от БВП през 2028 г. и до 2,4% през 2029 г. Разходите по КФП се очаква да спаднат от 43,5% от БВП през 2026 г. до 39,6% през 2027 г., а впоследствие до 38,9% и 38% през 2028 и 2029 г. съответно.
Новият дълг за 2027 г. е планиран в размер на 8,6 млрд. евро, или 31,4% от БВП; прогнозите предвиждат 8,5 млрд. евро нов дълг през 2028 г. и 7,9 млрд. евро през 2029 г.
Социални плащания, заплати и пенсии
Проектобюджетът предвижда увеличение на минималната заплата до 660 евро, 5% растеж на възнагражденията в бюджетната сфера и 7,5% поскъпване на заплатите на учителите.
Пенсиите ще бъдат осъвременени от 1 юли, а таванът на максималната пенсия се предлага да стане 1 874 евро. Линията на бедност за 2027 г. е предложена на 443 евро.
За семействата се предвижда увеличаване на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст през втората година до 450 евро; ако майката започне работа във втората година, тя да получава 75% от обезщетението вместо сегашните 50%.
Данъчните облекчения за деца се вдигат до 500 евро за едно дете, 1 000 евро за две деца и 1 500 евро за три и повече деца.
Други мерки и данъчни промени
Максималният осигурителен доход се предлага да нарасне до 2 400 евро. Заложени са 132,6 млн. евро за помощи за отопление и 27,3 млн. евро за стипендии, студентски столове и общежития.
За повишаване на заплатите на лекарите специализанти са предвидени допълнителни 30 млн. евро: заплата за лекар специализант по държавна поръчка се увеличава до 1 900 евро, а лекарите извън държавната поръчка ще получат по 350 евро.
Проектобюджетът предвижда еднократен данък върху свръхпечалбата в определени сектори в размер на 33% и повишаване на данъка върху разходите в натура до 7%.
Месечният лимит на ваучерите за храна се предлага да нарасне от 102,26 евро до 200 евро, като общата годишна квота се залага на 1,5 млрд. евро спрямо настоящите 818 млн. евро. Предвиден е по-висок алтернативен данък за луксозните автомобили и повишаване на прага за регистрация по ДДС до 60 000 евро.
Държавните служители и заетите по Закона за съдебната власт ще заплащат сами осигурителните си вноски. В проектобюджета е заложена целогодишна 10-процентна оптимизация на разходите за персонал с изключение на делегираните бюджети, общините и други.
Премахват се механизмите за обвързване на разходи с размера на минималната и средната работна заплата. Предвиждат се реформи в ТЕЛК, личната помощ и лекарствата.
Позицията на премиера
Премиерът Румен Радев описа състоянието на публичните финанси така: „Бюджет 2027 е тежък камион с отказали спирачки, който лети към пропастта.“ Той посочи нарастващ дефицит, увеличаващ се държавен дълг, спад в промишленото производство и ниски нива на чуждестранни инвестиции.
Радев заяви, че основната задача е да се прекъснат негативните тенденции и да се оздравят публичните финанси. Сред целите е дефицитът да бъде върнат под 3% до 2028–2029 г., а разходите да се ограничат под 40% от БВП. Административната реформа трябва да продължи през 2027 г.: оптимизация на над 5 000 щатни бройки, намаляване на административните структури от 260 на 220 и сливане на звена с припокриващи се функции, като според премиера не се очакват самоцелни масови съкращения.
Критиките от опозицията
От ДБ Ивайло Мирчев оспори реалния размер на дефицита и предупреди за нова дългова спирала. Народният представител от ДБ Мартин Димитров каза: „Това е бюджет на тежка зима – зима на излъганите надежди, защото хората очакваха по-добри цени, а ще получат тежко нарастване на инфлацията заради огромния дефицит.“
ДПС определи бюджета като социален мираж и критикува липсата на мерки срещу поскъпването и в подкрепа на бизнеса.
ГЕРБ-СДС критикува представянето на проекта извън парламента и липсата на публично достъпен вариант, като определи финансовата рамка като „бюджет на инерцията“. Според Красимир Вълчев и Теменужка Петкова заложените политики ще поддържат инфлацията, а новият дълг и данъчните промени ще натоварят гражданите и бизнеса.
„Възраждане“ обяви, че няма да подкрепи Бюджет 2027; според Цончо Ганев липсват мерки срещу инфлацията и подкрепа за малкия бизнес, а държавният дълг ще достигне 47,1 млрд. евро в края на 2027 г.
От „Продължаваме промяната“ проектът бе наречен „бюджет на бедността и рецесията“ от Николай Денков, който твърди, че доходите ще растат по-бавно от инфлацията и че орязването на капиталовата програма от 10 на 6 млрд. евро ще лиши икономиката от необходимите инвестиции.
Венко Сабрутев предупреди, че увеличението на пенсиите със 7,8% изостава от ръста на линията на бедност от 14% и че това ще остави над 1,2 млн. българи под нея. Богдан Богданов критикува орязването на инвестициите и липсата на антикризисни мерки предвид растящите енергийни цени.
Макроикономически прогнози
Проектобюджетът залага реален ръст на БВП от 2,5%, инфлация от 4% и ниво на безработица 3,4%. Номиналният размер на БВП за 2027 г. е очакван да достигне 141,3 млрд. евро.
КОМЕНТАРИ (0)