Преди балотажа на 1 ноември историкът проф. Милко Палангурски коментира ролята и границите на президентската институция в България, посочвайки, че прякото избиране дава обществена легитимност, но не увеличава значително правомощията на държавния глава.
Палангурски направи тези изказвания в ефира на „България сутрин“, където анализира развитието на институцията след 1946 г., връзката ѝ с демократичните реформи и съвременните политически предизвикателства.
Президентската институция у нас
Историкът припомни, че формите на държавно управление у нас са се променяли след премахването на монархията през 1946 г. В периода на социализма Тодор Живков, като председател на Държавния съвет, е бил възприеман в международната дипломация като президент на България, и според проф. Палангурски той е разполагал с повече правомощия спрямо българския монарх.
С приемането на Конституцията от 1991 г. е уредена съвременната президентска институция, като при създаването ѝ очевидно е имало стремеж да се ограничат възможностите на държавния глава. По думите на Палангурски, това ограничаване в някаква степен е било прекомерно и е резултат от отношенията между първия демократично избран президент Желю Желев и парламентарното мнозинство в неговия мандат.
Прекият вот, според историка, носи определена публична тежест и влияние: високият рейтинг на държавния глава често се обяснява именно с факта, че той е избран пряко от гражданите.
„Ние сме балканско общество, не е лошо да има две институции, излъчени от обществото – Народното събрание и президентът“, подчерта проф. Палангурски пред Bulgaria ON AIR, като допълни, че не се очаква свикване на Велико народно събрание и радикална промяна на основната структура на управление.
България и отношенията с НАТО
В разговора историкът засегна и външнополитическата обстановка. Той заяви: „През 2021 г. декември на България ѝ беше поставен ултиматум от Путин, че трябва да напусне НАТО. България не е получавала такъм ултиматум от 1941 г.“, и добави, че според него вероятността страната ни да напусне НАТО е над 60%. Тези твърдения той представи като своя оценка на международните развития.
Образование и идеята за един учебник
Палангурски коментира и идеята за въвеждане на един учебник за основните предмети — български език и литература, история и цивилизации, география и икономика —, която той свърза с опасения за ограничаване на разнообразието в образованието.
Историкът отправи тежки исторически паралели: според него първите действия на Сталин и Хитлер са били свързани със забрана на учебници, което използва като пример за рисковете от централизация на учебното съдържание. Той подчерта, че избраният кръг дисциплини не е случаен, тъй като засяга гражданското образование и формирането на обществените възгледи.
„Литературата от 300 години формира човешкото съзнание. Дискусия няма да има, няма да има дебат. Трудно ще се направи дебат, познавам хората“, предупреди проф. Палангурски, изразявайки своето безпокойство, че ограничаването на учебните източници може да задуши критичната мисъл.
Статията обобщава становищата на проф. Палангурски, изказани в предаването, без да представя допълнителни данни или външни проверки на посочените твърдения и оценки.
КОМЕНТАРИ (0)