Протестите, започнали във Франция преди близо два месеца заради проблеми в образованието, се разпространиха в десетки европейски държави, но България остава сред страните без широко разпространени акции.
В събота според различни оценки по улиците във Франция са излезли между 146 000 и 250 000 души; в Париж присъствието бе отчетено като 46 000 от официални данни, а синдикатите посочиха до 75 000. В дните около големите демонстрации властите разположиха около 70 000 служители по сигурността, след като в един от по-големите митинги организираните от синдикатите участници бяха приблизително 575 000.
Мащаб и реакции на местно ниво
Протестното движение във Франция започна в средата на септември в гимназиален сектор, където ученици алармираха за пренаселени класни стаи, липса на учители и влошени сгради. Скоро то прерасна в общонационални протести срещу нарастващите разходи за живот, високите цени на горивата, ниските заплати и недостъпните социални жилища.
Митингите понякога бяха съпътствани от безредици, грабежи и сблъсъци с полицията. Служителите на реда бяха обвинени в използване на прекомерна сила, включително барикади, сълзотворен газ и палки. В Париж полицията използва сълзотворен газ и палки срещу демонстранти, а в Лион бяха изстреляни гранати със сълзотворен газ срещу хора, блокиращи път.
Анализ на данни от Armed Conflict Location & Event Data (ACLED) показва, че между 15 септември и 30 октомври във Франция са регистрирани над 1200 протеста и бунтове с 100 или повече участници, а на 17 октомври правителствените оценки посочиха над 500 000 протестиращи в цялата страна.
Разпространение в Европа
Според изследването на ACLED за същия период в Европа са се провели над 1700 протеста със 100 или повече души. Най-много събития са били отчетени във Франция (над 1200), следвана от Испания (173), Италия (160), Германия (70) и Португалия (33).
В Испания десетки хиляди се събраха в началото на октомври след парламентарно отхвърляне на два декрета за спешно жилищно настаняване. В Италия демонстрации срещу кризата с разходите за живот и проблемите с жилищата доведоха до сблъсъци с полицията. В Португалия също имаше десетки хиляди участници в маршове срещу ниските доходи и недостъпността на жилища.
Балканските страни също регистрираха вълна от протести: Сърбия, Албания, Румъния, Гърция, Хърватия и Словения отчитат демонстрации и демонстративно напрежение.
Алберто Алемано, професор по право и политика на Европейския съюз в HEC Paris Business School, коментира пред Al Jazeera: „Франция е епицентърът на това движение… и сега има признаци, че то се разпространява отвъд границите й“, добави Алемано.
Къде няма значими протести
Картографирането на демонстрациите показва, че протести са имало във повечето европейски държави, с изключение на пет: Северна Македония, Босна и Херцеговина, България, Словакия и Литва. Според източника в тези страни „засега населението не намира за необходимо да протестира срещу социално-икономическата ситуация, в която се намира.“
Въпреки че в други държави мащабът не достига този на френските протести, мнозина наблюдатели и анализатори интерпретират разпространението им като сигнал за нарастващо общоевропейско недоволство, центрирано около образованието, разходите за живот и достъпа до жилища.
Действията и реакциите в следващите седмици ще покажат дали движението ще продължи да се разширява или ще се успокои след част от демонстрациите и преговорите между участниците и властите.
КОМЕНТАРИ (0)