Ново национално проучване показва повишен интерес към предстоящите президентски избори, но близо една пета от избирателите все още не са решили за кого ще гласуват.
Социологическо изследване на „Алфа Рисърч“, представено от Геновева Петрова пред bTV, установява, че около 40% от пълнолетните заявяват готовност да гласуват на изборите в неделя, а 17% продължават да се колебаят.
Какво измери проучването
Анкетата е проведена в периода 18–22 октомври 2026 г. сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Изследването проследява очакваната избирателна активност, подкрепата за отделните кандидатпрезидентски двойки и влиянието на последните предизборни събития върху нагласите на избирателите.
Според представените данни делът на готовите да гласуват е нараснал в сравнение с началото на кампанията, когато бе около 37%. Текущите 40% се равняват на приблизително 2,6–2,7 милиона души, посочи Петрова. „Това потвърждава и регистрираното в началото на кампанията очакване, че избирателната активност няма да достигне необходимите 50%, за да можем да изберем президент“, обясни Петрова.
Подкрепа за кандидати
Проучването показва, че кандидатпрезидентската двойка Илияна Йотова – Кирил Вълчев запазва водещата си позиция, но с по-нисък процент подкрепа спрямо началото на кампанията: от 44,5% тя е спаднала до 41,1% сред заявилите, че ще гласуват.
Двойката Андрей Гюров – Кандев увеличава своя дял и достига 28,3% сред решилите да гласуват.
По-силна мобилизация се наблюдава и при кандидатпрезидентската двойка Костадинов – Волгин. Радостин Василев, Иван Христанов и Ивелин Михайлов оформят втора група претенденти, които остават на значителна дистанция от водачите, но също успяват да привлекат допълнителна подкрепа.
Петрова коментира, че при Гюров се вижда мобилизация предимно сред колебаещите се избиратели, а при Костадинов има връщане на част от хората, подкрепили „Прогресивна България“ през април. По думите ѝ това е една от причините за отлив на подкрепа от кандидатурата на Йотова.
Влияние на събитията от кампанията
Социологичният анализ посочва, че повишеният интерес към изборите не е толкова резултат от кампаниите на самите кандидати, колкото от последните събития в публичното пространство. Като ключов фактор е посочена темата за националната сигурност, засилена от атаките с дронове в Черно море.
Проучването отчита и влиянието на политически събития в последните дни, включително арести и искания за сваляне на депутатски имунитет. По думите на Петрова подобни случки, настъпили непосредствено преди изборите, „неизбежно оказват влияние върху нагласите на избирателите“ и могат както да демотивират привържениците на определени кандидати, така и да мобилизират техните опоненти.
„Трудно е да се каже, че цялата тази амалгама от политически събития, които се случват през последните дни, ще бъде в полза само на един или пък ще бъде в ущърб само на един“, отбеляза Петрова.
Според нея най-уязвима от последните събития е кандидатпрезидентската двойка, подкрепяна от управляващите, тъй като част от скандалите са свързани с действия на властта. „Тези събития неминуемо се превръщат в част от кампанията и има всички основания да очакваме, че те ще окажат своето влияние. Степента, в която ще стане това, ще видим в неделя“, заключи Петрова.
Гражданските нагласи относно реакцията на правителството
Изследването проследява и обществените нагласи към действията на правителството след ударите по търговски кораби в българската икономическа зона. Според анкетата 37% смятат, че България трябва да потърси повече съдействие от Европейския съюз и НАТО, 24% настояват страната да запази пълен неутралитет, 19% определят реакцията на правителството като напълно адекватна, а 20% не могат да преценят.
Петрова свърза подкрепата за по-категорични държавни реакции с мобилизацията на избиратели около кандидати, които изразяват по-ясни позиции по въпросите на националната сигурност.
КОМЕНТАРИ (0)