Разговорът, иницииран от финландския президент Александър Стуб и норвежкия премиер Йонас Гар Стьоре, трябвало да бъде кратък, но се проточил до 90 минути, посочва The Financial Times.
Според източници на изданието Владимир Путин не е обсъдил предимно въпроса за прекратяване на огъня в Украйна, а е държал обширна реч за средновековна славянска история и „първопричините за конфликта“, казват трима запознати.
Как премина разговорът
Първоначално телефонният разговор бил планиран за под половин час, но продължил час и половина, през които, по данни на източниците, двамата европейски лидери слушали продължителните разсъждения на Путин, вместо да обсъждат конкретни стъпки за прекратяване на военните действия.
Според материала в The Financial Times темата за незабавното прекратяване на огъня била почти пренебрегната, а Стуб и Стьоре са използвали разговорa основно, за да преценят доколко Кремъл е склонен на диалог с Европа.
Причините за медиацията
Швейцарското издание Neue Zürcher Zeitung анализира защо именно Финландия и Норвегия поеха ролята на посредници. Финландия има сериозни познания за Русия, натрупани след съветското нападение през Втората световна война, а Норвегия има опит в отношенията с непредсказуемия руски съсед, посочва вестникът.
Двете страни имат сухопътна граница в Арктика, а Русия администрира селището Баренцбург на норвежкия архипелаг Свалбард. Норвегия също е била обект на руски саботажи и шпионаж, отбелязва изданието.
И двете държави са изложени на риск, ако войната в Украйна се проточи и руската заплаха се пренасочи към тях. Съществува също опасението, че дали Путин ще атакува друга съседна държава може да зависи от това дали ще успее да представи военната операция като успех пред руското общество — нещо, което Осло и Хелзинки искат да предотвратят.
Реакции в Европа
След разговора Дания и Швеция реагираха критично, а в Италия източници от правителството описват разговора като лична инициатива на Стуб и Стьоре, а не като координирано европейско действие, съобщава DPA. Според Рим разговорът е подчертал затрудненията на Европа да определи кой да представлява интересите ѝ в преговорите за мир.
Норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре от своя страна заявява, че всички съюзници и партньори били информирани предварително за разговора, съобщава норвежкият вестник Dagbladet.
Стьоре също така отхвърля твърденията, че контактите с Путин разединяват Европа и казва: „През последните четири години ЕС няма единно послание или единен подход… Не сме говорили от името на никого освен от свое. Норвегия граничи с Русия, имаме огромна морска територия и трябва да поддържаме здрави и добросъседски отношения, които ще гарантират нашата сигурност. Финландия споделя с Русия граница от 1300 километра, така че поддържането на политически контакти в тази област не означава разделение. Това означава защита на нашите интереси“.
Материалите, цитирани по-горе, оставят впечатлението, че разговорът е бил използван както за опит да се установи възможност за диалог, така и за проверка на намеренията на Кремъл, докато конкретните предложения за прекратяване на огъня остават почти неизказани.
КОМЕНТАРИ (0)