Разликата между Илияна Йотова и Андрей Гюров е под 3 процентни пункта след първия тур на президентските избори, което праща двамата в балотаж на 1 ноември. Политолози свързват стесняването на дистанцията с поредица от скандали и инциденти в последните дни преди вота.
Според анализите, няколко събития в крайните часове от кампанията са повлияли неочаквано върху резултатите и върху настроенията на избирателите, което коригира прогнозите, направени дни по-рано.
Кои събития според експертите промениха хода на кампанията
Политологът д-р Мила Мошелова посочи в ефира на Bulgaria ON AIR, че собствената ѝ прогноза за разлика между първите двама от 4 до 7% е била подкопана от „3-4 неща, които нямаше как и социологическите проучвания да хванат“. Сред тези фактори тя изброи „скандалът с председателя на парламента на финала на кампанията“ и искането на Илияна Йотова за оставката на шефа на Националната служба за охрана (НСО), което, според нея, е влязло в противоречие с позицията на президента Румен Радев.
„Моята прогноза беше, че разликата между първите двама ще е между 4 и 7%. Часове преди изборите се случиха 3-4 неща, които нямаше как и социологическите проучвания да хванат. Скандалът с председателя на парламента на финала на кампанията. Илияна Йотова поиска оставката на шефа на НСО, която Румен Радев отказва – може би има разнобой между тях. Подрива авторитета ѝ. Третото е знаковото убийство (на Слави Бинев – бел. ред.) в София“, заяви д-р Мошелова.
Тя допълни, че появата на агресия и свързаните инциденти „нямаше как да донесе кредит на властта, нямаха време да я отиграят добре“, визирайки и случая между охранител от НСО и журналистката Соня Колтуклиева. Мошелова също така уточни: „Йотова не е Радев. Кредитът на правителството и това огромно мнозинство дойде с доверието, което той обедини около себе си. През цялото време, включително в кампанията, в България се случиха много неща, които поставиха натясно управляващите за това как да реагират. Комбинация от външни фактори и българската политическа обстановка доведоха до този резултат“ и апелира за „истински дебат между Йотова и Гюров“.
Мошелова посочи и други теми, които според нея върнаха динамиката в полза на опозицията: отказът на Йотова да свика Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) по повод атаките в Черно море, дебатите за помилванията, както и „Случаят „Петрохан“ и убийството на Слави Бинев“, които „върнаха вятъра обратна към кампанията“.
Реакции от политическия маркетинг: кой губи подкрепа
Експертът по политически маркетинг Надежда Ганева, говорейки в предаването „България сутрин“, описа изборния ден като „пълен с изненади“ и подчерта, че събитията в последния момент са имали решаваща роля.
„Събитията изиграха роля в последния момент. Случаят с НСО предизвика много голяма поляризация. Управляващите пуснаха късно вечерта как на момчето му слагат белезници – така и на хората, които ги подкрепяха, им дадоха причина да имат нещо да се бунтуват. Управляващите не можаха да комуникират никоя теза. Блокирането на оставката на шефа на НСО е много лош сигнал“, анализира Ганева.
По думите ѝ, натрупаните сигнали и негативни истории са отблъснали много хора от участие в изборите.
Относно позицията на левицата тя отбеляза: „Да загубиш над 900 хил. гласа… БСП беше до голяма степен двигател на кампанията на Йотова. Ако сложим и техните гласове, тогава губят близо 1 млн. гласа. Това е най-голямата загуба на подкрепа в нашата история“, подчерта Ганева.
Ганева продължи: „Това е пряк червен картон към властта. Йотова носи изцяло негативите от управлението в последните няколко месеца. Чуваме скандално, че убийствата ще продължат – тази олигархия уж трябваше да е победена.“ Тя добави, че при поражение на Йотова „ще започне сериозно да се обсъжда оставката на кабинета „Радев“.
Експертът по политически маркетинг също коментира стратегиите за балотажа: „Посланията ѝ от снощи отписват всякакви избиратели на ГЕРБ и ДПС. С Радев, ако бяха обединители, щяха да опитат да привлекат всякакви избиратели. Йотова търси подкрепа от избирателите на „Възраждане“, тя няма да търси подкрепа от партийни централи. Гюров ще опита да събере гласовете от ГЕРБ и всички антиправителствени гласове – ако може да обедини всички срещу властта“.
На този фон остава открит въпросът как партиите и кандидатите ще пренасочат посланията и коалициите си до 1 ноември и доколко инцидентите в последните дни преди вота ще имат продължителен ефект върху общественото доверие.
КОМЕНТАРИ (0)