Шестима носители на „Златната топка“ са печелили наградата без отборни трофеи в историята

Наградата „Златната топка“ ще бъде връчена тази вечер за 70-и път, а спорът за първото място се очаква да е оспорван. Хари Кейн, Ламин Ямал и Килиан Мбапе са сочени като основни фаворити.

Докато Кейн и Ямал могат да опрат претенциите си и в отборни успехи, Мбапе разчита предимно на индивидуалните си постижения. Французинът стана голмайстор на Световното първенство с 10 попадения, вкара 42 гола в 44 мача за Реал Мадрид през сезона и завърши начело при реализаторите както в Ла Лига, така и в Шампионската лига, но не спечели нито един трофей с клуба.

Колко пъти наградата е давана без отборни успехи

Според наличните данни в подобна ситуация са се намирали шестима футболисти, които са спечелили най-престижното индивидуално отличие без да имат нито един спечелен купа през съответната година или сезон.

1956 година – Стенли Матюс. Първият носител на наградата получава отличието на 41-годишна възраст, въпреки че в този сезон не печели нищо с Блекпул.

1964 година – Денис Лоу. Въпреки нулева година за Манчестър Юнайтед, Лоу прави феноменален сезон на лично ниво и отбелязва 46 гола във всички турнири.

1970 година – Герд Мюлер. Байерн остава без трофеи в Бундеслигата, но Мюлер печели „Златната обувка“ с представянето си на Световното първенство в Мексико, където вкарва 10 гола; в Бундеслигата той отбелязва и 38 попадения през сезона.

1978 година – Кевин Кийгън. Първият му сезон в Германия е без трофеи (Хамбургер завършва 10-и в Бундеслигата), но индивидуалното му представяне убеждава журналистите да го изберат за носител.

2000 година – Луиш Фиго. В годината на скандалния му трансфер Фиго не вдига купа нито с Барселона, нито с Реал Мадрид, но блести на Евро 2000 и води Португалия до полуфиналите.

2013 година – Кристиано Роналдо. Пресният и често дискутиран пример: Реал Мадрид не печели титлата и Купата на Краля, а Байерн прави требъл. Роналдо отбелязва впечатляващите 69 гола за календарната година и класира Португалия на Световното с хеттрик в баража срещу Швеция.

Тези примерите показват, че в историята на наградата индивидуалните постижения понякога са надделявали над липсата на отборни трофеи. Днес ситуацията при фаворитите се следи отблизо, като малките разлики в гласа се очаква да решат носителя на юбилейното издание.