Председателят на Фискалния съвет Симеон Дянков оцени бюджета за 2027 г. като донякъде позитивен, но предупреди за сериозни слабости в приходната и разходната част и за нужда от съкращения в администрацията.
Дянков заяви в предаването „Лице в лице“ по bTV, че за първи път от пет години България има шанс да разполага с редовно приет бюджет преди края на годината, което ще осигури по-голяма предвидимост за общини, държавни институции и инвеститори в инфраструктурата. В същото време той посочи, че документът крие значителни рискове, сред които разчитане на еднократни приходи и липса на реални съкращения на разходи.
Трите положителни елемента
Първата положителна страна според Дянков е именно перспективата за редовен бюджет още преди края на годината. Втората е по-голямата прозрачност на финансовата рамка и липсата на скрити дефицити и счетоводни маневри, каквито според него е имало преди.
Третият позитив е началото на реформи в здравеопазването, социалната сфера и енергетиката. Дянков определи тези стъпки като плахи, но ги оцени като опит за нормализиране на отношенията между държавата, работодателите, синдикатите и обществото.
За инфраструктурните пера и критиките
В отговор на критиките от опозицията относно неразписани средства за инфраструктурни проекти Дянков обясни, че подобни пера се срещат във всеки бюджет, тъй като в края на предходната година не винаги е ясно кои проекти ще успеят да стартират заради процедури, екологични оценки и административни изисквания.
„Във всеки бюджет има такива пера, включително и в бюджетите на Асен Василев, който твърди, че това не го е правил. Просто защото не се знае дали ще можем „Хемус“ да довършим, дали ще може някоя друга магистрала да тръгне по-бързо“, обясни Дянков.
Реформи в здравеопазването и социалната сфера
Като конкретен проблем в здравеопазването Дянков посочи ръста на разходите за решения на системата на ТЕЛК, които според Фискалния съвет са се увеличили трикратно за последните четири години. Той отбеляза и големи регионални различия, посочвайки Русе, Кърджали, Пазарджик и Пловдив.
„За четири години трикратно се е увеличил бюджетът на ТЕЛК. Ние харчим три пъти повече тази година, отколкото сме харчили през 2022 г. Просто е ненормално такова голямо увеличение“, каза Дянков и добави, че трудно може да се обясни само с реално нарастване на заболеваемостта.
В социалната сфера той оцени като положителна стъпката за поетапно въвеждане на осигурителни вноски за държавните служители, с изключение на сектор МВР. Дянков посочи и притеснителни данни за МВР — близо 6000 служители имат ТЕЛК.
Енергетика и подкрепа за бизнеса
По темата енергетика Дянков приветства опита на министерството да преформулира механизма за подпомагане на бизнеса заради високите цени на тока. По думите му новата схема е по-балансирана, защото ще насочи помощта към предприятия и отрасли с реална нужда, вместо да обхваща големи печеливши компании.
Като пример той посочи „Лукойл“ и заяви, че подобни предприятия не бива да получават подкрепа, ако не демонстрират реална необходимост.
Приходи, данъци и дългосрочни мерки
Сред проблемите на бюджета Дянков изтъкна разчитането на еднократни приходи и липсата на сериозни съкращения на разходите. Той определи въвеждането на данък върху свръхпечалбите на банките като добра идея, но подчерта, че това е еднократна мярка, която не решава структурно приходите.
Дянков изрази съмнение, че управляващите ще се откажат от подобни временни мерки в бъдеще, тъй като не са намерили достатъчно устойчиви алтернативни източници на приходи, и постави под въпрос включването на търговските вериги в облагането със свръхпечалба.
Оптимизация на администрацията и дигитализация
Като трайна възможност за подобряване на приходите Дянков посочи оптимизацията на държавната администрация. Според анализите на Фискалния съвет от около 110 000 щатни бройки в централната администрация приблизително 35 000 са ненужни.
„В администрацията има толкова неработещи звена, толкова ненужни звена. Само в централната администрация има от около 110 хиляди бройки до около 35 хиляди бройки, които са абсолютно ненужни. Те всъщност не само че не помагат, а пречат на работата на държавната администрация“, заяви той.
Дянков призова държавата да използва по-активно възможностите на изкуствения интелект и дигитализацията, за да идентифицира излишните структури и да намали щатните бройки. Той критикува Министерството на електронното управление за липса на конкретен анализ в тази посока.
В заключение Дянков припомни и констатации от доклади на Сметната палата, че бюджетите за 2022, 2024 и 2025 г. са били коригирани, защото реалните дефицити са се различавали от първоначално обявените, което според него налага внимателно планиране и истински структурни реформи.
КОМЕНТАРИ (0)