Сдружението за модерна търговия (СМТ) публикува контрапозиция към изнесените от председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) данни от брифинга на 20 октомври, като подчерта, че КЗП не е нормативен орган по надценките и че нейният председател не е „морален стожер“ на обществото.
Според СМТ термините „надценка“, „брутен марж“ и „чиста печалба“ са различни и не бива да се бъркат, а брутният марж в българската търговия на дребно с хранителни стоки бил сравним с този във Франция. Сдружението твърди, че реалните печалби у нас са близки до средното за ЕС и дори до нивата в Германия, а след всички разходи чистата печалба на търговците е около 3%.
Какво казва СМТ за проверките
СМТ посочва, че проверки за икономическа обоснованост на цени се извършват регулярно повече от година. Цитират се данни на Националната агенция за приходите (НАП), според които едва в 1 от 10 случая проверките завършват с наложени глоби. Сдружението поиска от КЗП да уточни колко продукта са проверени, при колко от тях е установена надценка от 150%, какви са най-ниските надценки при ключови стоки и защо се съобщава предимно най-високата единична стойност.
Какво обяви КЗП на 20 октомври
На брифинга Мая Манолова съобщи, че КЗП подава сигнал до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) заради надценки във веригите и данни за нарушение на абсолютната забрана за дискриминация на доставчици и търговски партньори. По нейните думи санкциите могат да достигнат до 10% от оборота, което при оборотите на големите вериги означава максимални глобии между 50 и 135 млн. евро.
Манолова посочи, че при разлики в надценките на сходни продукти от една категория над 10 процентни пункта това може да попадне в обхвата на забранените нелоялни търговски практики, при наличие на предвидените от закона условия.
Конкретни данни и производства
КЗП съобщи единични стойности на надценки: най-висока при маслото — 135% (с доставна цена 1,43 евро и продажна 3,79 евро с ДДС). При прясното мляко и кашкавала комисията е установила надценки до 99%, при сиренето — 95%, а при киселото мляко — 80%. Най-ниската посочена надценка е 31%, като в останалите случаи обичайно се движела около 80%.
Комисията е образувала 11 производства за необосновано повишаване на цените на стоки от т.нар. малка потребителска кошница в периода август–октомври, сред които сирене, мляко, домати и краставици. Търговците ще имат възможност да докажат, че поскъпванията са обосновани; ако не успеят, глобите са между 10 000 и 100 000 евро за всеки отделен продукт.
В анализа на оперативните разходи КЗП е отбелязала, че една от веригите има разходи за консултантски услуги от 45 млн. лева годишно, а друга е посочила плащания по договори със свързани компании в размер на 51 млн. лева. Тези данни са предадени на НАП за допълнителна проверка.
Продължаващите инспекции и предмет на спора
КЗП започна проверките във веригите на 2 октомври, първоначално по групи храни с най-много жалби от потребителите — млечни продукти и плодове и зеленчуци. От днес комисията провежда и съвместни проверки с Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) и НАП в складовете на големите вериги. След храните КЗП ще насочи вниманието си към лекарствата, банковите такси и мобилните услуги.
СМТ оспорва начина на представяне на резултатите и предупреждава, че КЗП бърка ценови индекси с търговски надценки и печалби — например, според сдружението индекс 140 означава, че цената у нас е с 40% над средноевропейската, а не че магазинът е сложил 140% надценка. Това остава основната точка на разминаване между веригите и комисията.
КОМЕНТАРИ (0)