Стан Вавринка сложи официален край на професионалната си кариера по време на турнира в Базел, обявиха от АТР във вторник. Швейцарецът се оттегля с три титли от Големия шлем, 16 трофея от тура, 590 победи и най-високо класиране номер 3 в света.
За Вавринка обаче най-важното не са числата, а начинът, по който е играл: с отдаденост, уважение и без угризения. „Не зависи от мен как ще ме помнят. Всеки има своя гледна точка за изминалите 20 години. За мен единственото важно бе да дам абсолютно всичко от себе си, да нямам никакви съжаления и винаги да се боря на сто процента във всеки мач. Правех го от уважение към себе си, към съперника, турнира, феновете и към всички останали. Това бе моят водещ принцип над две десетилетия, а това е и единственият начин да напуснеш спорта – с чиста съвест и без съжаления“, сподели Вавринка пред официалния сайт на АТР.
Ключови моменти от кариерата
Един от най-ярките мигове в кариерата на Вавринка е триумфът на US Open през 2016 г., когато на 31 години победи Новак Джокович в четири сета и стана най-възрастният шампион в Ню Йорк в Оупън ерата към онзи момент. Победата дойде след разговор с дългогодишния му треньор Магнус Норман, който помогнал да преодолее напрежението преди финала.
„Беше изключително напрегнат момент, както често се случва в спорта. Бях много нервен преди финала, но проведох страхотен разговор с Магнус. Той ми помогна да преодолея напрежението, да се концентрирам върху настоящия миг и да не мисля за крайния изход“, призна Вавринка.
Норман, който остава до страната на Вавринка чак до заключителния му сезон през 2026 г., подчерта човешките качества на своя възпитаник: „Той е човек, с когото просто ти се иска да седнеш и да изпиеш една бира – затова е толкова обичан по целия свят. Никой в тура не може да каже лоша дума за него. Стан се отнася абсолютно еднакво с шофьора, камериерката в хотела, децата, които подават топките, и водача в световната ранглиста. За него статусът няма значение. Това е нещото, което най-силно ме впечатли у него“, заяви Норман.
Дълголетие и влияние
Дългата кариера на Вавринка е подкрепена от впечатляващи статистики: след навършване на 40 години той има 12 победи на ниво АТР в периода 2025-2026 г., преди него в тази класация са Иво Карлович с 9 победи (2019-2021) и Джими Конърс с 8 победи (1992-1995).
Емблематичният му бекхенд с една ръка остава сред отличителните черти на играта му и източник на вдъхновение за по-младите таланти. Италианецът Матео Беретини разказва, че разговорите с Вавринка са му давали увереност и любов към състезанието: „Винаги ме е подкрепял искрено. Всеки път, когато разговаряхме, ми предаваше ценен опит и най-вече любов към играта. Личи си колко силно обичаше да се състезава. В Монте Карло ми сподели, че най-силната година в кариерата му е била, когато е навършил 30. Това ми вдъхна увереност, че не съм стар и все още мога да постигам големи резултати“, разказа Беретини.
Младите играчи също пазят спомени от срещите с него. Лоренцо Музети си спомня Вавринка като първия си опонент при дебютна победа в тура: „Той беше моят първи съперник, когато записах дебютната си победа в тура на АТР в Рим през 2020 година“, каза Музети. За него възможността да играе срещу Вавринка е била „изключително красив старт на кариерата“ и „победата над такъв опонент бе още по-значима.“
Сред швейцарските последователи е и 19-годишният Хенри Бернет, който тренира с Вавринка и дори партнира с него в двойки през 2025 г. „Стан направи невероятна кариера, категоричен е Бернет. Ако се замислим, да имаме швейцарски тенисист с три титли от Големия шлем, който постоянно е в топ 100 на света, е огромен повод за гордост. Всяка обща тренировка с него беше безценен опит. Усеща се колко силно иска да помогне на нас, по-младите, за да направим успешна крачка към елита на мъжкия тур.“
Наследство
С оттеглянето на Вавринка остават неговите три титли от Шлема, емблематичният бекхенд с една ръка и репутацията на играч, който винаги е давал всичко на корта. За мнозина неговото най-голямо наследство е примерът – как да си отдаден, скромен и готов да предадеш опита си на следващите поколения.
КОМЕНТАРИ (0)