Турция може да намали вноса си на руски газ: „Изключително скъп е!“

Анкара обмисля да намали покупките на руски газ заради високите цени и ще търси по-евтини доставки, като запазва ключови елементи от своята енергийна стратегия.

Министърът на енергетиката Алпарслан Байрактар посочи, че решение е мотивирано от икономически съображения и не е политическо. „Не става въпрос за политика, а за цена. Руският газ е изключително скъп“, заяви министърът на енергетиката Алпарслан Байрактар по време на среща с журналисти в Истанбул на 5 ноември. В същото време правителството няма намерение напълно да прекрати руските доставки.

Планове за потребление и производство

Според енергийната стратегия на Турция до 2040 г. целевото годишно потребление на природен газ е 57 милиарда кубически метра. Без прилагането на мерките по плана потреблението би могло да достигне 77 милиарда кубически метра.

Анкара разчита и на нарастващо собствено производство. Министърът прогнозира, че добивът от находището „Сакария“ в Черно море ще достигне 7,5 милиарда кубически метра до 2027 г.

Промяна в източниците и растеж на LNG

Делът на Русия в турския внос на газ е намалял от 64% през 2006 г. до 37% в началото на 2025 г. Паралелно са се увеличили доставките от Азербайджан (22%) и от Съединените щати.

През 2025 г. американският втечнен природен газ (LNG) е формирал почти 16% от вноса, или 9,19 милиарда кубически метра. Развитието на този маршрут се поддържа от разширяване на инфраструктурата и планирани дългосрочни договори с Cheniere Energy и ExxonMobil за периода 2026–2027 г.

Регионален и европейски контекст

Промяната в турската енергийна политика съвпада с плановете на Европейския съюз да забрани вноса на руски втечнен природен газ от началото на 2027 г., а вноса на газ по газопроводи — до края на октомври същата година. Тези мерки създават допълнителен стимул за търсене на алтернативни доставчици и диверсификация на маршрутите.

В същото време Анкара запазва баланса между намаляване на експозицията към по-скъпите руски доставки и поддържане на енергийната сигурност, като комбинира внос, договори за LNG и нарастващо местно производство.