Учени, събрани на годишната среща на Обществото за неврология през 2026 г., представиха доказателства, че интермитентното гладуване, физическата активност и дори обонянието имат важна роля за поддържането на мозъчното здраве и могат да забавят когнитивното стареене.
На пресконференция, модерирана от Хедър Снайдър от „Асоциацията за Алцхаймер“, участниците подчертаха, че установките за здравословно хранене и движение не са нови, но научните данни сега дават механистично обяснение за техния ефект върху мозъка. „Идеята да се храним добре и да се движим съществува от десетилетия. Това не е ново. Какво обаче се променя?“, попита Хедър Снайдър. „Това, което се променя, е науката – тя ни помага да обясним защо тези навици могат да влияят върху мозъка и неговото здраве.“
Как гладуването въздейства върху мозъка
Невробиологът Марк Матсън от Университета „Джонс Хопкинс“ обоснова тезата с еволюционна перспектива: хората са се адаптирали към периоди на недостиг на храна, което е формирало начините, по които организмът реагира при гладуване. „Така че недостигът на храна е бил основен двигател на мозъчното здраве и функции“, коментира той.
Изследвания върху животни и хора показват, че интермитентното гладуване — при което приемът на храна се ограничава до определени времеви прозорци, обикновено включващи поне 16 часа без калории — предизвиква метаболитна промяна. Матсън обясни, че изчерпването на гликогеновите запаси в черния дроб кара клетките да използват мастни киселини от адипоцитите за енергия и това „метаболитно превключване“ активира гени с благоприятен ефект върху клетките, включително мозъчните: „Науката показва, че този метаболитен превключвател е свързан с активирането на определени гени, които имат благоприятно въздействие върху клетките, включително мозъчните“, обясни ученият.
На молекулярно ниво гладуването задейства стресови сигнални пътища и автофагия — процес на клетъчно „самопочистване“. Последващите периоди на хранене стимулират синтеза на белтъци и образуването на митохондрии, което подпомага неврогенезата и формирането на синаптични връзки. „В продължение на седмици, месеци и години тези периодични въздействия на лек метаболитен стрес или подобни предизвикателства подобряват общото здраве и функциите на организма и противодействат на стареенето и болестите“, посочи Матсън.
Физическата активност и молекулите, които защитават мозъка
Фернанда де Фелисе от Университета „Куинс“ в Канада описа упражненията като мощен немедикаментозен инструмент за поддържане на мозъчното здраве. Тя посочи, че при физическо натоварване мускулите отделят молекули, които комуникират с мозъка и могат да имат защитен ефект.
Една от тези молекули е хормонът иризин, чието производство се стимулира от упражненията и което според изследванията има защитно действие върху мозъчните клетки. „Движението насърчава образуването на нови неврони, намалява възпалението и стимулира кръвообращението – то има толкова много важни ефекти върху мозъка“, обобщи Де Фелисе. Учените отбелязаха, че интермитентното гладуване и тренировките имат обща структура: фази на натоварване, последвани от възстановяване, което допринася за адаптивни клетъчни процеси.
Обонянието като ранен индикатор
Освен храненето и движението, Клер Мърфи от Държавния университет в Сан Диего посочи обонянието като сензорно поле, което корелира рано със заболяванията на мозъка. „Посмъртни изследвания показват, че зоните, които се засягат най-рано при болестта на Алцхаймер, се увреждат със същото темпо като обонятелната луковица. Това означава, че обонятелната система е засегната още в ранните етапи на заболяването“, каза тя.
Учените от срещата цитираха данни, че при 85 процента от пациентите с болест на Алцхаймер се наблюдава загуба на обоняние, а епидемиологични проучвания свързват нарушенията в разпознаването на миризми с генетична предразположеност към заболяването. Проучвания на мозъчното стареене при хора на средна и напреднала възраст показват, че обонянието предсказва когнитивното състояние по-добре от зрението или слуха.
„Всичко това подсказва, че способността за разпознаване на миризми може да бъде добър биомаркер за болестта на Алцхаймер. Затова е важно тя да бъде изследвана прецизно и задълбочено, включително във връзка с областите на мозъка, засегнати от болестта“, каза Мърфи.
Участниците на срещата обобщиха, че ежедневните практики — от начина на хранене до физическата активност и грижата за сетивата — крият потенциални ключове за намаляване на риска и забавяне на когнитивния спад. По-задълбоченото изследване на връзките между храненето, упражненията, начина на живот и сетивните функции може да разкрие нови възможности за превенция и ранно откриване на промени в застаряващия мозък.
КОМЕНТАРИ (0)