Външният министър Велислава Петрова заяви, че България няма да предоставя безусловна подкрепа за европейската интеграция на нито една кандидатка и ще настоява за изпълнение на поетите ангажименти, включително в областта на добросъседските отношения.
Коментарът беше направен на пресконференция във връзка с въпроси за българската общност в Западните покрайнини и с настояването на Хърватия Сърбия да изпълнява ангажиментите си за добросъседство като условие за напредък към членство в ЕС.
Позицията към Сърбия и Република Северна Македония
Петрова подчерта, че условията за напредък са ясно заложени в преговорните рамки и се прилагат независимо от вътрешнополитическите промени в съответните държави. „България никога не е имала и със сигурност при настоящото правителство няма позиция да подкрепя безусловно която и да било страна“, каза тя, цитирана от Нова телевизия.
Министърът посочи, че София ще продължи да настоява тези задължения да бъдат изпълнявани както от Сърбия, така и от Република Северна Македония. По думите ѝ европейските партньори вече са запознати с българската позиция по отношение на Скопие и въпросът все по-рядко се повдига в разговорите им с ръководството в РСМ.
Велислава Петрова уточни, че България подкрепя европейската перспектива на Северна Македония и желае държавата да продължи преговорния процес, тъй като това би помогнало и за подобряване на положението на българската общност там. Тя обаче констатира недостатъчна активност от страна на Скопие при изпълнението на договореностите и предупреди, че страната рискува да изпусне благоприятния момент за разширяване на ЕС.
Като примери за държави, които използват текущия импулс за интеграция, Петрова посочи Черна гора, Албания, Молдова и Украйна, и изрази надежда, че в РСМ ще бъде намерена политическа воля за продължаване на преговорите.
Дипломатически усилия и ролята на Европа
На въпрос за срещата между американския президент Доналд Тръмп, руския държавен глава Владимир Путин и китайския лидер Си Дзинпин външният министър коментира необходимостта дипломатическите опити за прекратяване на войната да бъдат подкрепяни, но предупреди, че Европа не бива да бъде изключена от процеса.
„Наличието на срещи, които търсят дипломатическо решение, е нещо, което трябва да бъде подкрепено. От друга страна, липсата на Европа там буди сериозни притеснения“, каза Петрова. Тя добави, че не трябва да се стига до мирно споразумение без европейско участие и ЕС трябва да има роля както при обсъждането, така и при прилагането на евентуални договорености.
Външният министър изрази съмнение, че само такъв разговор може да доведе до незабавно прекратяване на войната в Украйна, но посочи, че той може да засили ролята на Китай в дипломатическия процес. По време на скорошна среща с китайския външен министър Петрова поставила въпроса за ролята, която Пекин е готов да поеме, и се надява следващите формати да включват участие на Европа или поне на Украйна.
Атаки в Черно море и разследването
Относно исканията за свикване на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) заради атаките срещу плавателни съдове в Черно море, Петрова припомни, че решението е в правомощията на президента. Тя посочи, че правителството предприема всички възможни мерки в рамките на своите правомощия, но нито една държава в региона не може да гарантира незабавно предотвратяване на подобни инциденти.
Според външния министър с нарастващия брой атаки се сблъскват не само България, но и Румъния и Турция. Най-ефективен и устойчив начин за справяне с заплахите, по думите ѝ, е дипломатическо споразумение, което да сложи край на военните действия в черноморския регион, а България от самото начало настоява за мораториум върху атаките.
Петрова добави, че Министерството на отбраната, Министерството на транспорта и Министерството на вътрешните работи изпълняват мерки за защита на границите, морското и въздушното пространство, които повишават готовността за реакция, но не премахват източника на заплахата, докато военните действия продължават.
По разследването на атаките тя посочи, че към момента няма достатъчно категорични доказателства, които да установят произхода на дроновете, използвани при нападенията. България е осигурила достъп на експерти от съюзнически и партньорски държави за оценка на събраните доказателства, но информацията, с която разполага Министерството на външните работи, не дава основание за окончателен извод кой е извършителят.
Петрова заключи, че инцидентите са следствие от продължаващата война на Русия срещу Украйна, но установяването на конкретния произход на ударите изисква допълнителни експертни оценки и засега няма достатъчно доказателства да се посочи категорично кой стои зад атаките и как са били извършени.
КОМЕНТАРИ (0)