България настоява да се съберат и анализират доказателства за обстоятелствата около ударите с дронове по два кораба в Черно море, при които загинаха моряци, и търси съдействие от партньори и съюзници, каза външният министър Велислава Петрова в интервю.
Страната работи с НАТО и Европейския съюз за укрепване на сигурността в региона и ще търси както дипломатическа, така и техническа подкрепа, добави тя.
Реакцията и изискването за доказателства
Петрова отхвърли твърденията, че България е бавила реакцията си и обясни, че при подобни инциденти е важно да се изяснят всички обстоятелства преди да се правят категорични заключения. „Не мисля, че България изчаква дълго. Спомняте си всички това, което се случи в Лайпциг. Ако погледнете назад във времето, инцидентът се случи на 4 август, а беше оповестено от властите в Германия кой е извършителят на 1 септември. Тоест имаше почти четири седмици между случилото се и реакцията. Така че мисля, че тук е абсолютно нормален процес, в който се опитваме да разберем всички обстоятелства“, каза тя.
По повод дрона, паднал край Констанца, и твърденията на румънския президент за руски произход, Петрова посочи, че не са представени доказателства в подкрепа на подобно заключение: „Не мисля, че са дали каквито и да било доказателства, че е руски. В същото време президентът извикал ли е руския посланик, предприели ли са някакви дипломатически действия, или показни, или са доказателства“.
Министърът подчерта, че и премиерът, и тя настояват за доказателства като основа на всяка категорична позиция. „Беше много ясно казано от премиера още от самото начало, че нашият подход е такъв, в който изискваме доказателства. Иначе и той, и аз много ясно казахме каква би била логиката на войната. Но в случая доказателствата са основното нещо, което ни е необходимо. И правим всичко възможно, така че да ги имаме възможно най-бързо“, коментира Петрова.
Координация с партньори и искания за технологии
Според Петрова България е „много открита“ за сътрудничество и е получила отклик от съюзници. Дипломатическата координация с Турция и Румъния не е ограничена само до разговори – тя е провела обсъждания със своите колеги, министърът на отбраната работи по темата, а премиерът е говорил с генералния секретар на НАТО Марк Рюте.
България е отправила конкретни искания за технически способности и ресурси по линия на министерството на отбраната. Петрова посочи, че Франция е потвърдила готовност да съдейства, включително на техническо ниво, а помощ може да дойде и по линия на транспорта.
По отношение на възможността за предотвратяване на бъдещи инциденти, министърът предупреди, че нито една система не дава пълна гаранция. „Не искам да коментирам точно техническите елементи, но това, което чувам от специалистите по въпроса, е, че дори антидрон системите никога не могат напълно да ни гарантират“, заяви тя.
Възможности за прекратяване на военните действия
Петрова посочи, че прекратяването на бойните действия в Украйна само по себе си няма автоматично да гарантира сигурността в Черно море, но би било „първа стъпка“ към това. Тя описа като нормална стъпка обсъжданите поетапни мерки за прекратяване на огъня, включително по въпроси, свързани с енергийната инфраструктура и Черно море: „Това е абсолютно нормален етап от постигането на крайната цел, която е спирането на военните действия изобщо в Украйна и спирането на войната“.
Министърът отбеляза, че европейската дипломация започва да участва по-активно в процеса, след като досега инициативата е била предимно на Съединените щати.
Център за наблюдение и анализ на рисковете в Черно море
Петрова коментира съвместна българо-румънска инициатива за създаване на център за наблюдение и анализ на рисковете в Черно море, който да функционира по линия на Европейския съюз. България ще участва чрез Военноморското училище във Варна, а румънската страна – чрез структури в Констанца.
„Това не е военен център по линия на НАТО, а е инициатива по линия на Европейския съюз“, каза тя и уточни, че центърът ще се занимава с наблюдение на хибридни заплахи, въздействието върху околната среда и киберсигурността, докато румънската страна ще следи подводни кабели и част от енергийната инфраструктура.
За успешното реализиране Петрова заяви, че е нужно адекватно финансиране в следващата многогодишна финансова рамка на ЕС и добра интеграция с механизми на ЕС и НАТО. Тя поздрави Военноморското училище във Варна за готовността и експертизата му в проекта: „Видяхме, че Българското военноморско училище във Варна всъщност има много голям капацитет, много голяма експертиза и готовност, и амбиции. Аз тук наистина ги поздравявам за готовността им да се включат в този проект, да покажат, че България има голяма добавена стойност там“.
Позиция по помощта за Украйна и бюджета на ЕС
Петрова уточни, че България не предоставя военна помощ на Украйна, но може да съдействa в области като енергетика и инфраструктура — генератори и други доставки, които да помогнат за следващия зимен сезон: „Украйна иска от нас помощ по линия на енергетиката, всякакъв вид инфраструктура, която може да им помогне, генератори, всякакъв вид помощ, която ще им е необходима за следващия сезон“.
По въпроса за следващата финансова рамка на ЕС Петрова припомни, че България е нетен получател и при определяне на бюджета трябва да се отчетат както размерът на финансирането, така и приносът. „Да, България е нетен получател от Европейския съюз, така че по-голяма сума на бюджета означава по-голям принос и за България, но и по-голяма вноска. При нас важен е балансът“, каза тя и добави, че позицията на страната е формулирана в решения на Министерския съвет.
КОМЕНТАРИ (0)