Икономистът Георги Ангелов оцени проектобюджета за 2027 г. с образа, използван от премиера, и призова за по-решителни корекции, за да се избегне рязко влошаване на икономическата ситуация.
Ангелов допълни алегорията на премиера Румен Радев и предупреди за риск от нарастване на инфлацията и на дълговете, ако дефицитът остане висок. Колегата му Адриан Николов също изрази резерви относно процедурни проблеми и временното естество на някои мерки.
Какво казаха Ангелов и Радев
Премиерът Румен Радев преди дни описа проектобюджета така: „ Бюджет 2027 е тежък камион с отказани спирачки, който лети надолу по склона към пропастта и ние трябва да го спрем и да го върнем обратно нагоре по склона. Това е задачата пред нас“, заяви той.
Икономистът Георги Ангелов допълни: „Ако трябва да допълня алегорията, камионът няма и шофьор. Всъщност идеята на Бюджет 2027 е шофьорът да се качи в камиона и да започне да прави завой, преди да падне в пропастта. Проблемът според мен е, че бюджетът осъзнава това, а правителството също осъзнава този проблем. Но не иска да прави твърде рязък завой, за да не друса пътниците“.
Ангелов подчерта, че макар опитът за „завой“ да е положителен, той е „лек и плавен, за да не се друса“, и добави: „Според мен е по-добре да направим по-рязък завой, но да избегнем пропастта, отколкото да се притесняваме дали на някой му друса“.
Данни и основни рискове
Ангелов предупреди, че 2026 г. ще остане година с „най-големия бюджетен дефицит за последните 30 години – близо 6% от брутния вътрешен продукт“, и свърза това с високата инфлация и „раздуване на дълговете“. Той описа натрупването като финансов балон, чийто взрив може да има „много тежки последици“ и припомни предишен подобен срив преди 15 години.
Икономистът обясни още: „Това помпане на дефицита помпа и инфлацията. Защото по този начин се налива парична маса, която нараства по-бързо, отколкото производството“.
Ангелов посочи и практическата последица: през 2026 г. населението ще обеднее заради големия дефицит, като най-остро ефектът ще се усети в последните три месеца на годината – октомври, ноември и декември.
Критики от Адриан Николов
Икономистът Адриан Николов коментира процедурни пропуски и съдържанието на бюджета. Той отбеляза: „Добрата новина е, че няма новини, защото немалка част от експертната общност очаквахме, че бюджетът ще се забави между понеделник и петък.“
Николов отправи критика към правителството, че за поредна година не бе спазена процедурата за представяне на бюджета до края на октомври „по очевидни изборни причини“ и припомни спешната и спорна дискусия за промени около втория пенсионен стълб.
За мерките в проекта той каза, че правителството прилага „един известен набор от временни мерки“ и обясни, че част от ограничаването на дефицита се дължи на еднократни решения. „Свръхпечалбата може би е най-голямата такава мярка. Тя генерира доста сериозна опозиция от страна на бизнеса, който очаквано ще бъде засегнат, защото обхваща доста широк спектър от българската икономика“, заяви Николов пред бТВ.
Относно втория стълб Николов коментира несигурността: „Не знаем точно как е трябвало да се случи мярката с втория стълб – дали става дума за временна мярка за една-две години, след което се възстановява нормалният механизъм, или промяната ще бъде постоянна. Ако е временна мярка, това означава, че на практика лишаваме всички работещи от спестявания в размер на няколко хиляди евро.“
Европейската комисия и процедурата за прекомерен дефицит
Николов и Ангелов обръщат внимание, че правителството представя по-ниското от двете числа, докато Европейската комисия ще гледа по-високото – начисления дефицит. „Това е индикаторът, който трябва да следим, защото в крайна сметка се намираме в процедура за прекомерен дефицит“, каза Николов.
Ангелов предупреди за риска от загуба на еврофондове заради процедурни нарушения и добави: „Надявам се, че правителството ще избегне ситуацията, в която се стига до такова писмо. Все пак се надявам, че обявените мерки са били предварително съгласувани с Европейската комисия и няма да се стигне до писма и подобни заплахи“.
По думите на Николов, според плановете на правителството България ще остане в процедурата до 2029 г., което той описа като „максималния срок, който ни се отпуска, за да намалим дефицита“.
Накъде нататък
Икономистите настояват за по-решителни действия в краткосрочен план, за да се ограничи инфлацията и растежът на дълга, и предупреждават, че временните мерки и отлагането на структурни промени могат да задълбочат проблемите. Адриан Николов отбеляза, че аdминистративната реформа все още е в много ранна фаза.
КОМЕНТАРИ (0)