Александър Вучич призна в неделя вечерта поражението си на предсрочните парламентарни избори в Сърбия. Той заяви, че очаква Студентската листа да стане най-голямата сила в новия парламент и да има мнозинство. С това на практика приключва 12-годишното му управление. Малко след изказването му в Белград избухнаха бурни празненства.
Според първата прогноза на „Ипсос“ и ЦеСИД, разпространена от телевизия N1, листата на студентите получава 52% от гласовете. Листата на Вучич остава с 39,3%.
Ясно мнозинство за студентите
Прогнозата отрежда на Студентската листа 138 депутатски места в 250-членния парламент. Това е далеч над 126-те, необходими за самостоятелно мнозинство. За листата на Вучич остават 104 места.
Самият Вучич, бивш президент на страната и водач на листата, също говори за мнозинство на студентите. По неговите думи Сръбската прогресивна партия (СНС) ще разполага със 105 мандата. Държавната телевизия РТС беше съобщила малко по-рано, че той ще се обърне към привържениците си всеки момент.
По-рано през деня Вучич беше обещал пред журналисти, че ще приеме изхода от вота, какъвто и да е той:
„Очаквам огромна избирателна активност и, разбира се, Сръбският народ да изрази демократичната си воля. Както винаги съм казвал, ако загубим, ще го признаем, ако спечелим, ще продължим както досега, и това е.“
Той добави, че още същата вечер ще стане ясно дали ще бъде в опозиция, или на власт.
Улиците на сръбската столица се изпълниха с ликуващи хора. Някои от тях все още не можеха да повярват на случилото се и през смях питаха дали всичко не е минало някак лесно. Още преди обявяването на резултатите край затворената избирателна комисия се събираха хора, които скандираха студентския лозунг „пумпай“ и „Свършен е!“, а преминаващите коли им отговаряха с клаксони.
Рекордна активност и напрегнат ден
Вотът беше белязан от безпрецедентна мобилизация. По данни на ЦеСИД и „Ипсос“ към 19:00 ч. избирателната активност е била 67,6%. Наблюдателната организация ЦРТА отчете почти същата стойност – 67,8%, което е с 13 до 14 процентни пункта повече от изборите през 2023 г. Според частичните данни това е най-високата активност в Сърбия от разпадането на Югославия насам. Наблюдатели допускаха, че до затварянето на секциите в 20:00 ч. показателят ще нарасне с още три-четири пункта и може да застраши рекорда от 71,4%, поставен през 1990 г.
Небивал беше интересът и сред сърбите в чужбина. Дълги опашки се извиха пред секциите в Лондон, Виена и Чикаго, като в посолството в британската столица чакането стигаше до три часа. Броят на гласувалите от диаспората също беше рекорден, въпреки неудобните часове за избирателите в САЩ, Канада и Австралия.
Денят не мина без инциденти. В южния град Лесковац една секция остана отворена до 23:00 ч., след като гласуването беше временно спряно заради разправия с представител на малка партия. След това двама други членове на комисията се сбиха и се наложи намеса на полицията.
Полицейски кордони и опасения на наблюдателите
Полицията отцепи част от улица „Краля Милана“ в центъра на Белград, където се намира Републиканската избирателна комисия. Десетки жандармеристи бяха разположени в Пионерския парк срещу Народното събрание, където се намира скандалният провладен контралагер „Чациленд“. Кордони имаше и пред сградата на Президентството. Още по-рано, когато се появиха сигнали, че в Сърбия се готвят за разпръскване на протестиращи, студентите призоваха гражданите да не се събират там, където има засилено полицейско присъствие и цивилни лица, а да останат спокойни и достойни до края.
Ръководителят на мисията на ЦРТА Раша Неделков заяви, че за първи път в историята достъпът на избирателите до Републиканската избирателна комисия е блокиран. Гражданите не могат нито да подават жалби, нито да се приближат до сградата, което той определи като силно тревожно. Неделков отказа да коментира оценките на международните наблюдатели, тъй като те ще ги представят на пресконференция на следващия ден. Той изрази съжаление, че евродепутати се нуждаят от полицейска охрана, за да се придвижват из Белград, и нарече това лакмус за свободите в страната.
Посланикът на ЕС заяви, че съюзът е дълбоко обезпокоен от съобщенията за насилие. Тревога изрази и бившата председателка на комисията по външни работи в британската Камара на общините Алиша Кърнс. В публикация в X тя призова правителството в Белград да гарантира сигурността на всички граждани и да не допуска сплашване или военни заплахи срещу тях. Според нея Лондон и Брюксел трябва ясно да дадат да се разбере на сръбските власти, че мирът трябва да бъде запазен.
Как се гласува в Сърбия
Сърбия избира 250 депутати в един общ избирателен район, като гласоподавателите подкрепят затворени партийни листи, а не отделни кандидати. Прагът за влизане в парламента по правило е 3%, но за партиите на националните малцинства има изключения.
Политологът Флориан Бибер от Университета в Грац посочи преди резултатите, че решаващо ще бъде дали ще прескочат прага три по-малки партии. Сред тях са социалистите, дългогодишният коалиционен партньор на Вучич, които според него са в криза. Другите две са опозиционни – националистическата „Автентична десница“ и проевропейската „Европейска Сърбия“. Бибер прогнозираше, че ако студентите не доближат 50%, трудно биха съставили правителство сами.
Краят на една дълга ера
Изборите бяха най-сериозното изпитание за Вучич от идването му на власт преди 12 години. Те се проведоха след близо две години масови протести срещу предполагаема корупция във властта и институциите, отключени от железопътна катастрофа през 2024 г. Начело на протестното движение застанаха студентите.
Критиците на Вучич, бивш министър на информацията в правителството на Слободан Милошевич, го упрекват, че във вътрешната политика залага на националистическа реторика, поддържа тесни връзки с Русия и Китай и не постига напредък по пътя на Сърбия към Европейския съюз. Преди вота той беше ограничил и достъпа на някои журналисти, като забрани на „ненужни медии“ да отразяват изборната нощ в централата му.
КОМЕНТАРИ (0)