Според Явор Джонев, премахването на изпита след седми клас няма да реши проблемите в образователната система, ако не се съпроводи от мерки за подобряване на преподаването и работеща обратна връзка.
В коментар в предаването „Диалог за бъдещето“ по Bloomberg TV Bulgaria водещият представи изводи от сравнителен анализ на практики в Естония, Англия, Южна Корея, Сингапур, Полша и Северна Ирландия и предупреди, че самият изпит е част от по-широка логика на подбор.
Изпитът като симптом и стимул за подбора
„Ако махнем само него, опитът на Северна Ирландия подсказва, че подборът ще остане, а цената ще продължат да плащат същите деца“, казва Явор Джонев. Той подчертава, че изпитът е едновременно симптом и причина за неравенствата в образованието: възниква защото системата не осигурява качествено обучение за повечето ученици, а конкуренцията за местата в предпочитаните училища засилва неравенствата.
„Не повече знания, а по-напред спрямо другите“, обобщава Джонев мотивацията зад изпитите, частните уроци и усилията на семействата да осигурят по-добра позиция за децата си в следващия образователен етап.
Какво показват другите системи
Анализът включва шест държави с различни подходи. Естония поддържа общообразователно обучение до 15–16 години и инвестира сериозно в ранната подготовка на децата.
В Южна Корея в големите градове приемът в общите гимназии се определя чрез жребий, а държавата работи за изравняване на финансирането, учебните програми и учителските заплати.
Сингапур осигурява ранна подкрепа за учениците с трудности по четене и математика, докато в Англия националните проверки и инспекции дават публична обратна връзка за училищата и предвиждат срокове, екипи и финансиране за справяне с проблемите при слаби резултати.
Полша е пример за това как по-късното разделяне на учениците, увеличените часове по четене и математика и синхронизирани външни оценки могат да подобрят резултатите, но последвалата отмяна на реформата показва колко трудно е да се задържат постигнатите промени.
Джонев обобщава, че „всички силни системи обаче имат три функции, макар и в различна форма: някой мери, някой подкрепя учителите и някой изследва какво работи“.
Какво означава това за България
По думите на Джонев българската система няма надеждна оценка за качеството на преподаването и за ефекта от предприетите мерки. Въпреки че учениците полагат изпити, резултатите не позволяват да се проследи надеждно напредъкът на училищата във времето.
„Нямаме критерии за качество“, казва той и посочва три основни условия за успешна реформа: капацитет на училищата и учителите, надеждна обратна връзка и ясна цел на системата.
Като по-бърза и по-евтина първа стъпка Джонев предлага въвеждането на извадково измерване без негативни последствия за учениците и училищата, вместо нов централен изпит: „А най-бързо и най-евтино се създава обратната връзка: извадково измерване без последствия за учениците и училищата, а не нов изпит“.
Той посочва Южна Корея като пример за подобен подход и добавя, че промяната трябва да започне с по-добра подготовка и целенасочена подкрепа за учителите, както и с измерване, което показва къде учениците срещат трудности и какво трябва да се подобри.
„Капацитетът на системата не е само кой и къде преподава, а как и с какво преподава“, заключава Явор Джонев.
Пълният коментар на Явор Джонев е достъпен във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.
КОМЕНТАРИ (0)