Комисията за българите извън страната в 52-ото Народно събрание проведе изслушване за поредица случаи, при които българи са били спирани на българо-сръбската граница. В заседанието се явиха засегнатите доц. Ангел Джонев и д-р Валентин Янев, както и представители на Министерството на външните работи.
На изслушването експерти от МВнР, сред които директорът на дирекция „Югоизточна Европа“ Момчил Райчевски и началникът на отдела за Западните Балкани Димитър Станчев, защитаваха позицията на ведомството, която бе остро критикувана от депутати и потърпевшите.
Какво стана в комисията
Доц. Ангел Джонев и д-р Валентин Янев описаха конкретните случаи на връщане от границата като унижение за тях и за страната. Те настояха за по-решителна реакция от страна на държавата.
От МВнР в отговор прозвучаха изрази, които депутатите и присъстващите определиха като недостатъчни и неубедителни. По време на изслушването бяха цитирани изказвания на служители от министерството, сред които „Сърбия не ни дължи обяснение“ и „в момента все още сме в процес на изготвяне на най-точната реакция“.
Председателите на комисията и някои народни представители подчертаха, че подобни формулировки не отговарят на очакванията за парламентарен контрол. Въпросите дали ще бъде привикан сръбският посланик бяха приети „за сведение“, което разгневи част от депутатите.
В хода на дискусията Момчил Райчевски направи аналогия със случай в Северна Македония, при който недопускането на депутат Ангел Георгиев доведе до привикване на временно управляващия македонското посолство. Райчевски аргументира, че там става дума за член на Народното събрание, което налага по-явна реакция.
Димитър Станчев пък обясни, че македонската страна е имала „пропуски“, докато в случите със Сърбия ведомството не дължи обяснение „щом става въпрос за национална сигурност“.
Председателите на комисията и някои депутати посочиха, че решенията за привикване на посланик са политически и се взимат от ръководството на външното министерство. В залата липсваше министърът на външните работи Велислава Петрова-Чамова и нейните заместници; присъстваше само парламентарният секретар, който не взе активна позиция по темата.
Отделно Actualno.com е изпратил две запитвания до пресцентъра на МВнР — едно от тях още от 30 септември 2026 г. — за реакцията на ведомството, които според представените данни не са получили отговор. Депутати коментираха, че това поставя под въпрос твърденията за „явна реакция“ на министерството.
Последици и оценки
По време на изслушването депутатите изразиха недоволство от подхода на МВнР и липсата на ясно обяснение дали и кога ще бъде привикан сръбският посланик Милан Равич. Комисията констатира, че представителите на министерството са длъжни да дават конкретни отговори пред парламента, а не да приемат питанията „за сведение“.
В заключение участници в заседанието отбелязаха, че проблемът не налага ескалация, но очакванията за защита на правата и достойнството на българските граждани остават завишени. Критиките бяха насочени не към дипломатите на терен, а към политическото ръководство на МВнР за липсата на ясна и своевременна позиция.
КОМЕНТАРИ (0)