Проф. Александър Маринов, политически анализатор и съветник на вицепремиера и финансов министър Гълъб Донев, потвърди в ефира на „Денят започва с Георги Любенов“, че официалната кореспонденция с Европейската комисия е единствена и изрази позиция по бюджета, инфлацията и скандала с писмата до ЕК.
Той описа приетия бюджет като „бюджет на вразумяването“ и даде конкретни числа за намаляване на дефицита от встъпването на кабинета през май.
Дефицитът и „бюджет на вразумяването“
Маринов отбеляза, че в началото на мандата правителството е наследило дефицит от 9 милиарда. По думите му след мерките в бюджет 2026 г. дефицитът е бил сведен до 7 милиарда, а с предвиденото в бюджет 2027 г. – до 5 милиарда.
Той цити-размисли резултата така: „Когато това правителство встъпи през май, то завари дефицит от 9 милиарда. С мерките в бюджет 2026 г. дефицитът беше сведен до 7 милиарда. С предвиденото в бюджет 2027 г. той е сведен до 5 милиарда. Виждате, че за по-малко от година има съкращаване на 4 милиарда дефицит. Може да стане повече, може да стане по-бързо, но цената ще бъде неприемлива“, коментира той.
Писмата до Европейската комисия
По повод споровете около обсъжданото използване на средства от втория пенсионен стълб Маринов направи разграничение между експертните предложения и официалната държавна позиция. Той каза, че официалната кореспонденция е публикувана на сайта на Европейската комисия и че правителството е заявило своята позиция.
В пряка реторика той подчерта: „Първо имаме официална кореспонденция с Европейската комисия, която е публично достъпна на сайта на Европейската комисия. Официалната кореспонденция, тоест официалната позиция на българското правителство, е заявена. Всякакви идеи може да са били обсъждани. Съвсем нормално е, когато в една трудна ситуация се възлага на експертите да предлагат различни варианти, те да предлагат най-различни варианти. Но това, което е прието, е прието и е влязло в бюджетите.“
Той отхвърли и твърденията за повече от едно официално писмо: „Писмото, както виждаме от сайта на Европейската комисия, е едно и то има ясно съдържание. Това знам аз, това мога да кажа.“
Одитните доклади и политическата реакция
Маринов обвърза медийната и политическа атака по темата с опит да се отклони вниманието от одитните доклади на Сметната палата, които определи като изключително сериозни. Той заяви, че разкритията в тях са скандални и в нормална държава биха имали тежки последици.
В неговите думи: „Тази истерия, която се раздухва, заедно с другите въпроси – защо не се е състоял Съветът, защо крият бюджета и т. н., е определена маневра, операция, която трябваше да отвлече вниманието именно от трите одитни доклада на Сметната палата. Защото аз си позволявам да твърдя, че това са скандални разкрития. В една нормална държава такива разкрития за злоупотреби и измами с публичните финанси и с управлението на държавата водят до много тежки последици.“
Инфлация и данък върху свръхпечалбите
Относно инфлацията Маринов посочи, че кабинетът може да влияе чрез стъпки за ограничаване на разходите и чрез отказ от автоматичното увеличаване на някои високи възнаграждения. Той подчерта и предприетите мерки срещу необосновани поскъпвания, като отбеляза, че част от инфлационния натиск идва отвън.
По темата за облагане на свръхпечалбите той отхвърли тезата, че това е атака срещу богатите и обясни, че подобен данък се прилага в други държави от ЕС и може да бъде временен или за няколко години. Маринов каза: „Не, аз не мисля, че това е война с богатите. Данъкът върху свръхпечалбата не е българско изобретение. Той се прилага в девет страни от Европейския съюз. По различен начин, на някои места не е еднократен, а е за период, да кажем, от четири години. Тук не става дума за богатите въобще, а за определена разлика, като се отчита възможността за рефинансиране и влагане в инвестиции. Има значение дали тези пари се реинвестират в България, или се изнасят към централите на тези компании.“
Протести и европейска перспектива
На въпрос дали бюджетните мерки могат да предизвикат протести Маринов отвърна, че всичко зависи от причините и социалната основа на недоволството.
Той коментира и предстоящото посещение на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, като заяви, че правителството има ясна позиция за бъдещето на страната в ЕС: „Ние виждаме своето бъдеще в Европа и участието си в Европейския съюз най-вече като принос към една по-благоразумна и по-сдържана политика, която дава шанс не на силните думи, а на дипломатическите усилия“, заяви Маринов.
КОМЕНТАРИ (0)