Вицепремиерът Атанас Пеканов защити решението бюджетът за 2027 г. да бъде представен в УНСС на 6 ноември и използва публикация във Фейсбук, за да акцентира върху изводите от три одитни доклада на Сметната палата. Той предупреди, че натрупаните дисбаланси в публичните финанси вече изискват решение: сметката ще бъде платена или с растящ дефицит и дълг, или с намаляване на разходи, или с вдигане на данъците.
„Разбирам, че решението ни да представим ясно, прозрачно и в детайл новия бюджет в най-големия икономически университет в България, вместо отделени и скрити от публиката на трибунка в министерството или под светлините на Гранитна зала, е скандално и непростимо.“
Къде са основните проблеми
Пеканов посочи, че за последните години разходите за персонал са скочили със 114% — от 11,37 млрд. лв. до 24,3 млрд. лв., или с близо 13 млрд. лв. Темпът на увеличението надвишава растежа на данъчните приходи с 25,3 процентни пункта и също изпреварва икономическия растеж. По негови данни над 90% от нарастването през 2025 г. е концентрирано в едва 11 от 45 разпоредители с бюджет, като около 60% от ръста са в сектор „Отбрана и сигурност“. Пеканов посочва механизмите за автоматично повишаване на възнагражденията като ключов фактор, който превръща тези плащания в постоянен ангажимент.
Според вицепремиера редица данъчни решения през периода са ограничавали приходите. Намалените ставки на ДДС са стрували на бюджета 1,48 млрд. лв., а повишаването на прага за регистрация по ДДС — 1,42 млрд. лв. Общият кумулативен ефект от разгледаните мерки върху данъчно-осигурителните приходи е едва 44,9 млн. лв. в положителна посока, което, по думите му, означава, че не е направено почти нищо за по‑стабилна основа на държавното финансиране.
Дефицитът в държавното обществено осигуряване
Пеканов обръща внимание и на проблема с държавното обществено осигуряване (ДОО). Разходите на ДОО са нараснали с 91% — от 14,28 млрд. лв. на 27,28 млрд. лв. — докато приходите от осигурителни вноски покриват едва 54,9% от тези разходи спрямо 59,9% през 2020 г. Зависимостта от държавния бюджет за покриване на дефицита вече надхвърля 12 млрд. лв. годишно, а одитът констатира отслабване на връзката между осигурителния принос и размера на пенсиите.
Инвестиции без покритие и проблеми с отчетността
По думите на вицепремиера правителствата са гласували бюджети и инвестиционни програми с обещания за бъдещи проекти, без да осигурят нужното финансово покритие. Прогнозните разходи по националната и общинската инвестиционна програма за 2024 г. надхвърлят с повече от 32% общия лимит за капиталови разходи. За 2025 г. общинската програма отново е недостатъчно обезпечена, което създава ангажименти, прехвърляни към следващи бюджети.
Особено проблемен, според Пеканов, е бюджетът на АПИ. Агенцията е отлагала окончателното одобряване на вече извършени дейности и е обвързвала това с наличието на бюджетни средства, което е водело до невключване на реалните задължения в отчетите.
Последици и възможни решения
Резултатът, обобщава вицепремиерът, е траен структурен дефицит, който се задълбочава от 2,6% до 4,1% от БВП между 2020 и 2025 г. Постоянните законово установени разходи растат по‑бързо от устойчивите приходи и държавният дълг все по‑често се използва за покриване на текущи бюджетни нужди. Пеканов използва метафората: „Като да обядваш в министерския стол и после да напуснеш управлението, без да си платиш.“
Той предупреждава, че сметката ще трябва да се плати „с по‑висок дефицит и дълг, с намаляване на разходи или с увеличаване на данъци“ и подчертава, че проблемите са структурни и трупани с години.
В заключение Пеканов напомня, че част от мерките, довели до дисбаланси в социалните плащания, са следствие от европейски препоръки и национални политики за намаляване на бедността и подпомагане на уязвими групи. Той обещава, че в Бюджет 2027, който ще бъде представен на 6 ноември, са предвидени както мерки за фискална консолидация, така и „сериозен социален пакет“.
КОМЕНТАРИ (0)