Тригодишно австралийско изследване с 6537 участници навежда към връзка между по-голям прием на плодове, по-малък прием на захарни напитки и по-ниска вероятност за повишени симптоми на депресия и тревожност сред подрастващите.
Проучването, публикувано в списанието Child and Adolescent Mental Health, отчита, че всяка допълнителна дневна порция плодове е свързана с 13 процента по-нисък риск от депресия и 7 процента по-нисък риск от тревожност.
Методика и измервания
В изследването са участвали 6537 подрастващи със средна възраст около 13 години от 71 училища в австралийските щати Нов Южен Уелс, Куинсланд и Западна Австралия. Участниците попълват дигитални въпросници в началото на изследването (7–ми клас, 12–13 години) и отново след една, две и три години, за да отчетат дневния си прием на плодове, зеленчуци и захарни безалкохолни напитки.
Една порция плод е определена като 150 грама, а една порция зеленчуци като 75 грама. За оценка на симптомите на депресия е използвана осемточкова версия на Пациентския въпросник за здравето за юноши (PHQ-A-8), а за тревожността – 13-точковата скала PROMIS-AP.
Основни резултати
Изследователите установяват полови различия в хранителните навици: момичетата като цяло съобщават по-висок прием на плодове и зеленчуци, докато момчетата консумират захарни напитки по-често.
По-голямата консумация на плодове е свързана с по-нисък риск от повишени симптоми както на депресия, така и на тревожност, като ефектът за депресия е сходен между половете. Увеличен прием на зеленчуци не показва статистически значима връзка с промени в нивата на депресия или тревожност.
Обратно, по-голямата консумация на захарни напитки е асоциирана с повишен риск от достигане на праговете за симптоми на често срещани психични разстройства. Тези връзки са по-изразени при момчетата, особено що се отнася до тревожността.
Възможни механизми и ограничения
Авторите предполагат, че асоциациите със захарни напитки могат да се обяснят чрез биологични механизми, като циркулиращи възпалителни биомаркери или хормони като кортизол, които биха могли да влияят на настроението.
В същото време изследователите подчертават ограниченията на изследването: наблюдателният дизайн, самоотчетеното хранене и възможни неизмерени фактори означават, че резултатите не могат да докажат причинно-следствена връзка между диетата и развитие на психични разстройства.
Ако бъде потвърдено в последващи изследвания, авторите отбелязват, че здравните политики и училищните програми биха могли да насочат усилия към подобряване на хранителните навици сред младите хора като част от по-широките стратегии за превенция на психичното здраве.
КОМЕНТАРИ (0)