Брутният външен дълг на България възлиза на 68,798 млрд. евро към края на август 2026 г., показват предварителни данни на Българската народна банка. Това е увеличение с 13,884 млрд. евро или с 25,3% спрямо края на август 2025 г.
Дългът представлява 53,6% от прогнозния БВП, при 47,1% година по-рано, като спрямо края на юли брутният външен дълг всъщност бележи лек спад с 1,038 млрд. евро (1,5%) от 69,836 млрд. евро.
Какво повиши общия дълг
Най-голям принос за нарастването имат външните задължения на централната банка, които достигат 10,446 млрд. евро (8,1% от БВП). Те се увеличават с 8,507 млрд. евро спрямо края на август 2025 г., когато са били 1,939 млрд. евро.
БНБ посочва, че основната причина са технически задължения, свързани с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата след влизането на страната в еврозоната на 1 януари 2026 г. Към края на август тези технически пасиви са 8,711 млрд. евро и се записват като краткосрочен пасив на централната банка при положителна разлика между законното емитиране на евробанкноти в България и прогнозното общо количество евро в обращение.
Краткосрочен и дългосрочен дълг
Краткосрочните задължения възлизат на 17,754 млрд. евро, което е 25,8% от брутния дълг и 13,8% от БВП. За година те почти се удвояват, нараствайки с 8,515 млрд. евро или с 92,2% спрямо 9,239 млрд. евро през август 2025 г.
Дългосрочните задължения са 51,045 млрд. евро (74,2% от дълга, 39,8% от БВП) и се увеличават с 5,369 млрд. евро, или 11,8%, за година. С остатъчен матуритет над една година са 40,910 млрд. евро, или 59,5% от брутните външни задължения.
В евро са деноминирани 72,3% от задълженията при 80% година по-рано.
Кой е най-големият длъжник
Секторът „Държавно управление“ остава най-големият външен длъжник с 19,279 млрд. евро, или 15% от БВП. За година задълженията му се увеличават с 1,617 млрд. евро (9,2%) и секторът държи 28% от общия външен дълг към края на август 2026 г., спрямо 32,2% година по-рано.
Външните задължения на банките и фондовете на паричния пазар (сектор „Други парично-финансови институции“) са 10,048 млрд. евро (7,8% от БВП) — ръст с 2,435 млрд. евро (32%) за година.
Задълженията на „Други сектори“ са 14,859 млрд. евро (11,6% от БВП) — увеличение с 608,6 млн. евро (4,3%). Вътрешнофирменото кредитиране възлиза на 14,167 млрд. евро (11% от БВП), с ръст от 716,3 млн. евро (5,3%) спрямо година по-рано.
Публичен срещу частен дълг и макроикономически показатели
Според допълнителните показатели на БНБ външният дълг на публичния сектор е 31,879 млрд. евро (24,8% от БВП) — с 47,8% повече спрямо август 2025 г. Външният дълг на частния сектор е 36,919 млрд. евро (28,8% от БВП) — с 10,7% повече за година.
В доклада се отбелязва още, че дефицитът е достигнал 4% от БВП, а общото увеличение на дълга за година е близо 10 млрд. евро.
Нетният външен дълг и нетни потоци
Към края на юни 2026 г. нетният външен дълг — разликата между брутния външен дълг и брутните външни активи — остава отрицателен в размер на 27,051 млрд. евро (21,1% от БВП). Отрицателната стойност намалява с 6,640 млрд. евро (19,7%) спрямо края на юни 2025 г.
БНБ свързва това с по-голямото нарастване на брутния външен дълг (с 15,858 млрд. евро, или 29,3%) спрямо увеличението на брутните външни активи (с 9,218 млрд. евро, или 10,5%). За периода януари–юни 2026 г. общият нетен поток е положителен в размер на 12,015 млрд. евро (9,4% от БВП), при 4,269 млрд. евро за същия период на 2025 г.
Данните са предварителни и БНБ предупреждава, че със записа за септември, който ще бъде публикуван на 30 ноември, ще бъдат ревизирани цифрите за юли и август.
КОМЕНТАРИ (0)