Георги Ангелов настоя бюджетът да бъде изготвян и оценяван като тригодишна прогноза, а не само като документ за 2027 г., като подчерта необходимостта от публично представяне и по-добра прозрачност.
В коментар в сутрешния блок на БНТ старшият икономист от „Отворено общество“ критикува практиката държавният бюджет да се обсъжда „в малка задушна стаичка“ във финансовото министерство и призова представянето да е по-широко достъпно, но акцентът му бе върху съдържанието и дългосрочната прогноза.
Риск от рекорден дефицит и настояване за разплащане на задължения
Ангелов предупреди, че тази година България може да отчете рекорден бюджетен дефицит за последните 30 години и сравни опасността с кризата около фалита на КТБ през предишни десетилетия. Той призова всички неизплатени задължения да бъдат разплатени в рамките на годината, за да може от следващата година да се започне „на чисто“.
Икономистът предупреди, че ако едновременно се плащат стари задължения и се оставят задължения за догодина, следващият бюджет ще има голям дефицит, което от своя страна ще засили инфлацията. По думите му е нужна забрана за сключване на договори, за които няма осигурено бюджетно финансиране.
Ангелов припомни опита на бившия финансов министър Симеон Дянков, който по неговите думи е плащал стари дългове в продължение на две години и е забранявал нови договори без средства. Той обаче добави, че администрацията е намирала „креативни“ начини чрез анекси да разширява плащанията, и настоя и това да бъде забранено.
„Фактурите идват в момента – който е управлявал преди 3 години, е подписал. Поемат се обещания за години наред, но нямаме начин да осигурим средства за години наред“, каза Ангелов, като посочи необходимостта от по-строг контрол върху многогодишните ангажименти.
Преструктуриране на администрацията и нужда от експерти
Ангелов отбеляза, че е належащо преструктуриране на държавната администрация и подобряване на правилата за управление на разходите. Той цитира изразеното от Ваня Григорова твърдение за „дупка“ от 3 млрд. евро и посочи, че държавата няма как да привлече нужните експерти при базова заплата от 600 евро месечно.
„Искам да видя тригодишната бюджетна прогноза – ако за 3 години не може да се реши един проблем, значи … “, каза Ангелов по адрес на нуждата от дългосрочно планиране и последователни действия. След като Григорова повтори, че някои проблеми не могат да се решат за три години, той добави, че „Тогава такива проблеми се разрешават от самосебе си, „по трудния начин““.
Дискусия за втория пенсионен стълб
В разговора в ефира беше засегната и идеята на правителството да използва средства от втория пенсионен стълб. Ваня Григорова предложи да се направи така, че спестяванията на тези, които не изрично пожелаят да останат в частни фондове, да отиват в НОИ. Тя твърди, че „ако си в частен пенсионен фонд, пенсията ви всъщност намалява с над 10%“ и добави: „Когато 25 години работят частните пенсионни фондове и работата им не покрива дори инфлацията, това е загуба“.
Ангелов отговори, че всеки, който желае да премине от частен фонд в НОИ, може да го направи „с едно заявление“ и посочи разликата в начина на акумулиране — в НОИ всичко е „в един кюп“, докато в частните фондове средствата са в отделни партиди.
По отношение на твърдението за стабилността на НОИ Ангелов контрира с оценка за възможен голям месечен дефицит: „Колко да е стабилен – 60% дефицит на месец“, отбелязвайки, че числата са от значение при подобни аргументи.
Темите, повдигнати от Ангелов, връщат фокуса върху необходимостта от по-прозрачни и дългосрочни бюджетни практики, стриктен контрол върху многогодишните ангажименти и мерки за привличане и задържане на експерти в публичната администрация.
КОМЕНТАРИ (0)