БНТ излъчи на живо единствения дебат между кандидатите за президент Илияна Йотова и Андрей Гюров, воден от Поли Златарева. Той се проведе преди втория тур на изборите, насрочен за 1 ноември, и обхвана въпроси, където президентската институция има ключова роля.
Дебатът беше достъпен не само в ефира на БНТ 1, но и по БНТ 4, в сайта bntnews.bg, във Фейсбук страницата на „По света и у нас“ и в YouTube канала на Българската национална телевизия.
Основни послания и спорни теми
В началото на формалната част кандидатът Андрей Гюров коментира избирателната активност и призова хората да гласуват, като заяви, че няма да ги плаши, а ще говори за възможностите на страната. В хода на дебата той подчерта нуждата президентът да бъде активен и да обединява таланти и експерти:
Андрей Гюров, кандидат за президент: „Президентската институция в момента е като едно пиано в хола – хората го заобикалят, но никой не свири на него. А президентът може да направи много. Президентът може да събере около една маса таланта на нацията, младите хора, предприемачите, учените и да ги обедини около проблемите, които са по-големи от един мандат и по-големи от ежедневните политически борби. Това, което може да направи президентът – той може да бъде противотежест на една власт, когато се самозабравя. В момента, когато имаме една партия, която държи мнозинство в парламента и изпълнителната власт. Затова е много важно – излезте, гласувайте, заведете някой с вас.“
Илияна Йотова отвърна с благодарност към гласувалите на 25 октомври и също призова за участие на балотажа:
Илияна Йотова, кандидат за президент: „Ще започна с една огромна благодарност към всички български граждани, които излязоха на 25 октомври и гласуваха. И ще ги призова да упражнят най-човешкото право, едно от най-големите човешки права – гласуване и избор. И очаквам те да бъдат следващата неделя много повече“.
В отговор на метафората за „пианото“ Йотова каза, че според нея президентската институция вече работи с последователност от 2017 г.:
Илияна Йотова, кандидат за президент: „А тъй като господин Гюров започна музикалната тема, аз ще кажа, президентската институция от много време насам, от началото на 2017 година, господин Гюров, е едно много добре акордирано пиано, което свири мелодии, които хората очакват, на които хората харесват и които не са в крещено така, както крещяха много други около нас през цялото време.“
Подкрепи, инициативни комитети и гражданския характер на кандидатурите
Йотова припомни партийните и широка инициативна подкрепа зад нейната кандидатура, включително „Прогресивна България“, БСП, ВМРО и други формации и комитети. Гюров акцентира, че неговата номинация е изцяло гражданска и че инициативният им комитет няма политически лидери:
Андрей Гюров, кандидат за президент: „Ние изградихме един много широк инициативен комитет, в който няма хора, които са обвързани политически, няма политически лидери за разлика от инициативния комитет на г-жа Йотова, няма и представители на Държавна сигурност. И мисля, че това се припозна от българските граждани. А до колко пианото е било добре акордирано, ние виждаме в загубата на огромна маса от гласове от парламентарните избори досега. Ние никога не сме търсили подкрепа от партийни централи и от партийни лидери. Ние се обръщаме към българските граждани и очакваме тяхната подкрепа.“
Външна политика и сигурност
И двамата кандидати коментираха външнополитическите приоритети на страната. Гюров подчерта значението на спазването на международното право и невъзможността да се променят граници със сила като принцип за сигурността на по-малки държави:
Андрей Гюров, кандидат за президент: „Когато не сме една голяма сила, естествено трябва да разчитаме на това, че правилата важат еднакво за всички и най-основният принцип в международното право е, че границите не се променят със сила. Това е основният принцип и ние трябва да го следваме независимо от това за кой конфликт става въпрос, защото това е нашата застраховка. Ако позволим и се съгласим в един конфликт да бъдат преместени границите така, както са установени, това ще означава, че нито една друга държава независимо на кой континент е след това няма да бъде сигурна за своя суверенитет, за своята териториална цялост.“
Йотова опонира на идеята, че България е „малка“ и напомни, че страната е равноправен член на Европейския съюз, чиито глас има значение. Тя посочи, че убедителната дипломация и търсенето на съюзници са начин да се промени политиката в рамките на ЕС:
Илияна Йотова, кандидат за президент: „Но времената много се промениха. Времената се промениха и в Европейския съюз. И днес, колкото си по-убедителен в това, което казваш, да, то може да не противоречи на нещо написано някъде в някой бюрократичен кабинет. Но когато ти си достатъчно добре подготвен, можеш много лесно да намериш съюзници и да промениш политики. Това не е антиевропейска политика. Напротив, това е начин и стил на работа, в която правиш европейската политика още по-силна.“
Йотова припомни и своята инициатива да постави въпроса за сигурността в Черно море пред Общото събрание на ООН и обясни значението на маршрутите през Черно море за продоволствената сигурност на два континента:
Илияна Йотова, кандидат за президент: „Направих го пред лидери на 193 държави. Защото те много добре знаят, че от тези пътища през Черно море до голяма степен зависи продоволствената сигурност поне на два континента още. Защото знаят, че корабите трябва да бъдат застраховани и тези застраховки растат тогава, когато не е достатъчно безопасно плаването. Защото все по-малко компании искат да използват тези трасета. Говорих за всичко това. И мисля, че когато се върнах в България, щях да получа поне едно одобрение.“
Гюров посочи и необходимостта България да търси съюзници във важни формати като Европейския съвет, за да укрепи позицията си:
„Когато сме на масата в Европейския съвет – там има 27 души и когато сме един срещу 26, нашият глас не е силен. Това не е силна позиция, ние трябва да работим затова да изграждаме коалиции, да говорим със съюзници преди да имаме нужда от тяхната подкрепа.“
Като конкретен пример Гюров посочи френското предложение по въпроса за Република Северна Македония и обясни, че чрез дипломатическа работа България може да трансформира сблъсъка в общоевропейски дебат:
„Тогава, когато ние седяхме отстрани с вето, всички от целия ЕС бяха срещу нас. С френското предложение, това, което ние успяхме да направим всъщност е да сменим въпроса – не България срещу ЕС, а РСМ срещу ЕС, т.е. ние успяхме да направим нашата позиция – позиция на ЕС и това ни постави в много по-силна позиция, отколкото когато налагаме вето.“
КОМЕНТАРИ (0)