Европейската комисия прогнозира, че България ще изпита висока инфлация и влошаване на публичните финанси през 2026 г., като посочва и рискове за растежа от външни и вътрешни фактори.
ЕК очаква инфлация от 4,6% и бюджетен дефицит от 5% през 2026 г., а държавният дълг да се повиши до 33% от БВП, показва есенната икономическа прогноза.
Прогнози за ЕС и еврозоната
Според доклада реалният БВП на ЕС се очаква да нарасне с 1,4% през 2026 г., да остане на 1,4% през 2027 г. и да ускори до 1,5% през 2028 г. За еврозоната ЕК прогнозира растеж от 1,2% през 2026 и 2027 г. и 1,3% през 2028 г.
Годишната инфлация в ЕС се очаква да достигне 3,3% през 2026 г., 3,2% през 2027 г. и да спадне до 2,3% през 2028 г. В еврозоната инфлацията е прогнозирана на 3,2% през 2026 г., 3,1% през 2027 г. и 2,1% през 2028 г.
България: растеж, инфлация и външна търговия
За България ЕК прогнозира реален растеж на БВП от 2,7% през 2026 г. Подкрепящ фактор остава силното вътрешно търсене, но високият внос, стимулиран от това търсене, е оказал отрицателно влияние върху икономическия растеж през първата половина на 2026 г.
Очаква се растежът да се забави до 2,1% през 2027 г. и леко да се ускори до 2,3% през 2028 г. Комисията прогнозира спад на износа на стоки и услуги през 2026 г. заради слаб растеж в туризма и забавяне на износа на автомобили и други инвестиционни стоки, като възстановяване се очаква през 2027 и 2028 г., но рискове за автомобилната индустрия остават.
Инвестициите се очаква да се увеличат с 2,9% през 2026 г., а след това да спаднат с 0,9% през 2027 г. в резултат на приключване на финансирането по Механизма за възстановяване и устойчивост и след това да се възстановят през 2028 г.
По отношение на потреблението ЕК прогнозира забавяне през следващите две години заради по-слабо увеличение на реалните доходи, високата инфлация и по-умерен ръст на заплатите в публичния и частния сектор.
Инфлация и енергийни рискове
ЕК очаква инфлацията в България да остане висока—4,6% през 2026 г. и средногодишно 3,9% за 2027 г., преди да намалее до 3,3% през 2028 г. Високите цени на енергията и услугите са основен фактор за запазване на инфлацията над желаните нива.
Комисията отбелязва, че поскъпването на енергийните суровини вследствие на конфликта в Близкия изток вероятно ще поддържа инфлацията и през 2027 г. Допълнителен натиск идва от повишаващите се разходи за труд и енергия в сектора на услугите, както и от ефекта върху цените на храните.
Въвеждането на новата европейска система за търговия с емисии ETS2 през 2028 г. се прогнозира да добави около 0,7 процентни пункта към общата инфлация в България заради очакваното поскъпване на енергията и въздействието върху услугите и храните.
Публични финанси и държавен дълг
ЕК посочва, че най-сериозното предизвикателство пред публичните финанси е нарастващият бюджетен дефицит. Прогнозата за дефицита е 5% от БВП през 2026 г., спрямо 4% през предходната година. Комисията предупреждава и за риск дефицитът да бъде по-висок при евентуална статистическа ревизия на данните.
За 2027 г. се очаква временен спад на дефицита до 4% от БВП, подпомогнат основно от мерки за увеличаване на приходите, включително едногодишен данък върху свръхпечалбите в определени сектори, по-високи постъпления от ДДС и акцизи и увеличаване на минималния и максималния осигурителен праг. Планираното повишаване на прага за задължителна регистрация по ДДС и два нови пакета данъчни облекчения обаче ще имат отрицателен ефект върху приходите.
След изтичането на едногодишния данък върху свръхпечалбите дефицитът отново се прогнозира да нарасне до 4,8% от БВП през 2028 г., тъй като държавните разходи се очаква да растат по-бързо от приходите при липса на структурни мерки.
Държавният дълг също се очаква да нараства—от 29,9% от БВП през 2025 г. до 33% през 2026 г., 35% през 2027 г. и 37,7% през 2028 г. Основните драйвери са продължаващите високи дефицити и растящите разходи за лихви.
Пазар на труда и рискове
Компенсацията на един нает е нараснала с 14,1% през 2024 г. и с 5,8% през 2025 г.; ЕК очаква тенденция към по-умерен ръст на възнагражденията през прогнозния период. Безработицата се прогнозира да остане относително ниска—3,4% тази година и 3,5% през 2027 и 2028 г., но недостигът на работна ръка в ключови сектори ще се запази заради демографските проблеми и намаляващото население в трудоспособна възраст.
Докладът подчертава, че рисковете за българската икономика идват от външни шокове в енергийния сектор, уязвимости в автомобилната индустрия и от постоянния натиск върху публичните финанси.
КОМЕНТАРИ (0)