Вторник, 17 ноември 2026 | София 15°
Днес 80 новини
БЪЛГАРИЯ

Европейската комисия прогнозира 5% бюджетен дефицит и продължаваща висока инфлация до 2028 г.

Европейската комисия прогнозира 5% бюджетен дефицит и продължаваща висока инфлация до 2028 г.

Европейската комисия прогнозира, че бюджетният дефицит на България ще достигне 5% от БВП през 2026 г., а средногодишната инфлация ще бъде 4,6%. Ръстът на икономиката се очаква да забави темпото през 2027 г.

Според есенната икономическа прогноза на ЕК българският БВП ще нарасне с 2,7% през 2026 г., след което растежът се модерира до 2,1% през 2027 г. и леко се ускорява до 2,3% през 2028 г. В сравнение с пролетната прогноза Комисията е повишила очакванията за 2026 г. с 0,2 процентни пункта и е понижила прогнозата за 2027 г. с 0,1 пункт.

Инфлация и фактори за натиск върху цените

ЕК очаква хармонизираният индекс на потребителските цени да се ускори от 3,5% през 2025 г. до 4,6% през 2026 г., да се забави до 3,9% през 2027 г. и да спадне до 3,3% през 2028 г. Прогнозата за инфлацията е ревизирана нагоре с 0,4 процентни пункта за 2026 г. и с 1,3 пункта за 2027 г. спрямо пролетните очаквания.

Основен двигател на поскъпването според ЕК остават високите енергийни цени, свързани с конфликта в Близкия изток. Допълнителен натиск ще дойде от по-високи разходи за труд и енергия в сектора на услугите, а увеличението на енергийните цени ще се отрази и върху цените на храните. През 2028 г. ЕК очаква допълнителен инфлационен натиск от въвеждането на новата европейска система за търговия с емисии ETS2, която ще обхваща сгради и автомобилен транспорт; според оценката това може да добави около 0,7 процентни пункта към общата инфлация в България.

Заплати и трудов пазар

Комисията прогнозира забавяне на ръста на възнагражденията: след 14,1% през 2024 г. и 5,8% през 2025 г., възнаграждението на един нает се очаква да нарасне с 6,2% през 2026 г., 5,5% през 2027 г. и 5% през 2028 г. По-умереното ускорение се свързва с отслабване на търсенето на работна ръка и по-ограничени увеличения в публичния сектор.

Безработицата се прогнозира на сравнително ниско ниво — 3,4% за 2026 г. и 3,5% за 2027 и 2028 г., но недостигът на кадри в ключови сектори вероятно ще продължи поради демографско свиване на населението в трудоспособна възраст.

Потребление, инвестиции и външни фактори

Потреблението на домакинствата остава основен двигател на растежа през първата половина на 2026 г. — за годината ЕК прогнозира ръст на частното потребление от 7,2% спрямо 7,4% през 2025 г. Очаква се обаче то да се забави до 2,4% през 2027 г. и до 2,6% през 2028 г. поради по-бавно натрупване на реални доходи при продължаваща инфлация.

Инвестициите също ще отслабнат: прогноза за увеличение от 2,9% през 2026 г., последвано от спад от 0,9% през 2027 г. и възстановяване с 3,1% през 2028 г. ЕК посочва, че приключването на Механизма за възстановяване и устойчивост ще ограничи временно публичните инвестиции през 2027 г.

Публични финанси и дефицит

Едно от централните предупреждения в прогнозата е свързано с влошаването на позицията на публичните финанси. Дефицитът на сектор „Държавно управление“ се очаква да се покачи от 4% от БВП през 2025 г. до 5% през 2026 г. — увеличение от 0,9 процентни пункта спрямо пролетната прогноза.

ЕК посочва като основни фактори за това по-високи разходи за пенсии, заплати в публичния сектор, общински инвестиционни проекти, субсидии и издръжка на държавните институции. Мерките за увеличаване на приходите през 2026 г. според Комисията имат ограничен ефект и до голяма степен са компенсирани от разходите за индексиране на заплатите с 5%. Комисията предупреждава и за риск отчетеният дефицит да излезе по-висок при евентуална статистическа ревизия.

През 2027 г. ЕК очаква дефицитът временно да намалее до 4% от БВП, благодарение на мерки за увеличаване на приходите — включително едногодишен данък върху извънредните печалби, по-високи постъпления от ДДС и акцизи и повишаване на минималния и максималния осигурителен доход. В същото време планирани са и мерки, които ще намалят приходите, като повишаване на прага за регистрация по ДДС и два пакета данъчни облекчения.

Комисията предупреждава, че подобрението е временно: след изтичането на едногодишния данък върху извънредните печалби дефицитът се очаква отново да нарасне до 4,8% от БВП през 2028 г., ако не бъдат въведени трайни мерки за увеличаване на приходите.

Разминаване с националните прогнози и дълг

ЕК прогнозира по-слаб растеж за 2027 г. в сравнение с националните институции: докато Брюксел очаква ръст от 2,1%, Министерството на финансите и Българската народна банка прогнозират 2,5%, а Международният валутен фонд — 2,7%.

Има и разминавания за дефицита: Министерството на финансите предвижда дефицит от 4,2% от БВП на начислена основа за 2027 г., докато ЕК очаква 4%. Заложеният в проектобюджета дефицит от 3,5% за 2027 г. е изчислен на касова основа. За 2028 г. министерството прогнозира намаление до 3,5%, а ЕК предвижда повторно увеличение до 4,8%.

Прогнозата на Комисията предвижда и последователно нарастване на брутния държавен дълг като дял от икономиката спрямо 29,9% от БВП през 2025 г. ЕК повиши оценката си за държавния дълг през 2026 г. от 32,3% на 33% от БВП и понижи прогнозата за 2027 г. от 35,5% на 35% от БВП. В прогнозата е посочено, че основните причини за натиска върху дълга са продължаващите бюджетни дефицити и нарастващите разходи за лихви.

Автор TwinsNews

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ (0)

Остави коментар

Имейлът ви няма да бъде публикуван. Коментарите се модерират.