Европа и Япония усилват съвместната си работа в областта на суперкомпютрите чрез проекта HANAMI, с цел да изградят обща екосистема и да предложат технологична алтернатива.
От 2024 г. изследователи от цяла Европа и Япония работят заедно по тригодишното начинание HANAMI, финансирано от ЕС. Проектът обхваща изследвания и оптимизация на хардуер и софтуер, които да направят суперкомпютрите по-мощни, по-надеждни и по-възпроизводими — с приложения в климатологията, медицината и изследването на нови материали.
Посещения и демонстрации
При посещение на суперкомпютъра „Фугаку“ в Кобе Франс Боайо-Серньо от Френската комисия по алтернативни енергии и атомна енергия описва впечатленията си от мащаба на системите: „В компютърната зала можеше да чуеш собствения си глас“, споделя тя. „Невероятно е. Съвсем различно от всичко, с което съм свикнала“.
Друг важен етап в усилията е въвеждането на суперкомпютъра „Юпитер“ в изследователския център в Юлих, Германия. „Юпитер“ е първият европейски суперкомпютър с производителност от порядъка на екзафлопс и е способен да извършва повече от един квинтилион операции в секунда, което ускорява изследвания в климатологията, изкуствения интелект и високотехнологичното производство.
Цели и стратегически интереси
Боайо-Серньо подчертава, че целта на сътрудничеството е не само да се увеличи изчислителната мощ, но и да се изгради обща европейско-японска екосистема. „Европа и Япония имат забележителни синергии в областта на високопроизводителните изчислителни технологии“, посочва Боайо-Серньо. „Днес САЩ доминират в определени области, като например изкуствения интелект. Европа и Япония искат да изградят заедно своя собствена екосистема и да предложат алтернатива“.
Тези усилия са част от по-широк европейски стремеж за технологичен суверенитет: чрез Съвместното предприятие за европейски високопроизводителни изчислителни технологии ЕС и партньорите инвестират милиарди евро в следващото поколение изчислителни системи и инфраструктура за изкуствен интелект.
Възпроизводимост и софтуер
Един от ключовите акценти на HANAMI е надеждността и възпроизводимостта на научните симулации. „Акцентираме върху възпроизводимостта на резултатите“, обяснява Боайо-Серньо. „Трябва да сме сигурни, че резултатите остават последователни и идентични, дори когато са получени с помощта на различни суперкомпютри“.
Изследователите отбелязват, че различията в хардуерните и софтуерните архитектури затрудняват сравнимостта на резултатите. „Хардуерът може да е впечатляващ, но голяма част от работата ни е свързана със софтуера“, посочва Боайо-Серньо. „Целта е да се оптимизират научните приложения, така че да работят възможно най-ефективно в тези изключително сложни системи“.
Приложения в науката и медицината
Суперкомпютрите подпомагат симулации, които са невъзможни за обикновени компютри: моделиране на климата, прогнозиране на екстремни метеорологични явления и ускоряване на изследвания за нови лекарства. По време на пандемията от Covid-19 тези системи помогнаха при тестване на потенциални лекарствени съединения.
В рамките на HANAMI се проучват и медицински приложения: един екип моделира въздушния поток и движението на течности в човешката носна кухина, което може да подпомогне планирането на операции на носа и синусите и да намали усложненията при пациентите.
Роля на изкуствения интелект
Изкуственият интелект вече оформя нуждите от изчислителна мощ и променя научните практики. „Изкуственият интелект направи това, с което се занимаваме, много по-осезаемо за обществото“, заяви Боайо-Серньо. „Хората все по-често използват изкуствен интелект в ежедневието си, а суперкомпютрите осигуряват голяма част от изчислителната мощ зад него“.
През октомври 2025 г. Европейската комисия представи своята Европейска стратегия за изкуствен интелект в науката, чиято цел е да подпомогне изследователите да интегрират отговорно изкуствения интелект в научната си дейност.
Боайо-Серньо обръща внимание и на пазара на интегрални схеми: „Стремителният растеж на изкуствения интелект променя пазара на високопроизводителни изчислителни интегрални схеми“, казва Боайо-Серньо. „Убедена съм, че Европа и Япония могат да развият своя собствена екосистема за изчислителни интегрални схеми и софтуер. Европа разполага с талантливи специалисти и експертен опит, за да запази технологичната си независимост, но това ще отнеме време. „Партньорствата с държави като Япония са от ключово значение“.
Кенго Накаджима от RIKEN в Кобе подчертава близостта между двете страни: „Япония и Европа си приличат много в изследванията на високопроизводителните изчисления“, казва Кенго Накаджима, заместник-директор на Центъра за изчислителни науки RIKEN в Кобе и професор в Токийския университет. „И двете страни имат дългогодишни традиции в областта на климатичните изследвания и суперкомпютърните технологии. Можем много да научим един от друг благодарение на дългогодишното ни сътрудничество“, допълни той.
За Накаджима следващият етап е да се използва повече изкуствен интелект за научни открития: „Смятам, че следващата стъпка в сътрудничеството ни с Европа трябва да бъде съсредоточена в по-голяма степен върху използването на изкуствен интелект за научни изследвания“, отбелязва той. „Трябва да обединим опита си, за да можем да се подкрепяме взаимно“.
КОМЕНТАРИ (0)