Европейската комисия и разузнавателните служби на ЕС започнаха проверка дали външни играчи, предимно свързвани с Русия, са използвали фалшиво съдържание и мрежи за влияние, за да усилят безредиците около ученическите протести във Франция.
Разследването се фокусира върху разпространяваните онлайн видеа и профили, които според източници, цитирани от Financial Times, са целели да засилят хаоса и поляризацията. Към момента няма категорични доказателства, че чужди държави са организирали протестите или са определяли хода им.
Какво проверяват европейските власти
Регулаторните органи на ЕС проучват дали чужди държави са се опитали да повлияят на развитието на събитията във Франция и дали подобни кампании имат връзка с изблиците на насилие и мародерство и в други европейски държави. Анализатори отбелязват, че проруските и крайнодесните профили са разпространявали видеа с насилие с цел да усилят усещането за хаос.
Европейските правителства са възложили на разузнавателните служби да изяснят дали руски агенти са имали по-активна роля в подклаждането на насилието. Разследването във Франция е в ранен етап.
Кои мрежи и какви материали са идентифицирани
Изследователи по дезинформация в Sciences Po в Париж посочват лица, свързани с кампанията „Щурм-1516“ — описвана като руска дезинформационна мрежа и група за влияние, свързвана с руското военно разузнаване (ГРУ). Според източника тази структура е насочена към чуждестранна аудитория с цел манипулиране на общественото мнение и насаждане на антизападни настроения.
В материала се споменава и руската мрежа за влияние „Матрьошка“, която, според анализаторите, работи срещу европейски държави и САЩ с цел да засилва политическата поляризация и да подкопава доверието в институциите и медиите.
В същото време изследователят Давид Колон отбелязва, че проруските активисти не са инициирали демонстрациите и не са управлявали тяхното развитие — те по-скоро са използвали вече възникналите протести като повод да прокарат руските наративи.
Примери за фалшиво съдържание
Медиите са идентифицирали профили, които са публикували видеа, представяни погрешно като кадри от френските протести. Един от записите — показващ протестиращи с фойерверки — е събрал близо 6 милиона преглеждания в платформата X, но всъщност е заснет през 2024 г. в Тбилиси по време на протести в грузинската столица.
Регулаторите са обсъдили сътрудничество с френските власти по отношение на платформите X, Instagram и TikTok и призовават те да премахват съдържание и обяви за стоки, които може да са били откраднати по време на мародерствата.
Контекст и географско разпространение
Безредиците във Франция и други места в Европа се развиха на фона на засилени руски хибридни атаки срещу Запада, отбелязват анализаторите. През септември във Франция започнаха ученически протести за по-добри условия, а на 17 и 18 октомври в страната избухнаха безредици, при които бяха нанесени щети на най-малко 2000 магазина и други търговски обекти.
Подобни прояви са регистрирани и в Милано, където правителството е разположило 500 военнослужещи, както и в Белгия, Португалия, Испания и Албания, макар и в различен мащаб.
На 19 октомври френските власти въведоха частичен полицейски час в Париж, Марсилия, Ница и други градове. Френският премиер Себастиен Лекорню заяви, че в момента частичният и локализиран полицейски час е по-подходящата мярка.
Оценки от разузнаването
Представители на европейските разузнавателни служби предупреждават, че безредиците могат да имат предимно вътрешни причини — обществено недоволство от институциите и политическа радикализация. „Би било прекалено опростяване да се твърди, че руснаците са виновни за всичко“, казва неназован европейски разузнавателен служител, цитиран от Financial Times.
Брюксел е предупредил, че ако рисковете станат системни и платформите откажат да сътрудничат, Европейската комисия може да се намеси.
КОМЕНТАРИ (0)