Евростат и Националният статистически институт актуализираха данните за 2025 г., като показателят за дефицит нарасна до 4% от БВП и вече надхвърля европейския референтен праг.
Евростат отчете, че дефицитът на сектор „Държавно управление“ за 2025 г. е 4% от брутния вътрешен продукт — с 0,5 процентни пункта над предварителната оценка от април 2026 г., съобщиха от Министерството на финансите (МФ). По-рано Националният статистически институт (НСИ) също коригира нагоре своите данни до 4% от БВП.
Контекст и политически реакции
Този резултат поставя България над европейския праг от 3% и провокира остър спор между опозицията ГЕРБ-СДС и управляващите от „Прогресивна България“. За изпълнението на критериите при присъединяването към еврозоната през 2026 г. са използвани данни за 2024 г., посочват от МФ.
Обясненията на Министерството на финансите
Според Министерството на финансите по-високият дефицит се дължи на „сериозни фискални дисбаланси“ и на неотчетени разходи в баланса на Агенция „Пътна инфраструктура“. Ведомството твърди, че тези проблеми са били заварени от настоящото правителство при встъпването му в длъжност през май 2026 г.
МФ отбелязва, че през 2025 г. са се проявили признаци на нарастващ натиск върху публичните разходи. Сред посочените фактори са увеличението на възнагражденията в бюджетната сфера, социалните плащания и публичните инвестиции. Министерството смята, че не са били предприети достатъчни компенсиращи мерки, за да запази дефицита в рамките на европейските фискални правила.
От ведомството поставят въпроса дали рисковете са били адекватно отчетени при изготвянето на бюджетните прогнози за периода 2025–2028 г. и дали поетите разходни ангажименти са били съобразени с устойчивите приходи.
Дълг и последици за следващите бюджети
МФ посочва още, че през 2025 г. България е поела нов държавен дълг в рекорден размер от 9,6 млрд. евро. По думите на министерството натрупаните дисбаланси се отразяват и върху бюджетите за следващите години — създават по-неблагоприятна изходна позиция, ограничават възможностите за гъвкаво разпределение на публичните средства и увеличават необходимостта от мерки за овладяване на дефицита.
Министерството предупреждава, че разминаването между действителното състояние на публичните финанси и предварителните оценки има последствия и след края на съответната бюджетна година, като въздейства върху планирането и изпълнението на следващите бюджети.
Предстоящи стъпки и искания
Отклонението от фискалните ангажименти, заложени във Фискално-структурния план за периода 2025–2028 г., налага анализ на бюджетното управление през тези години, посочват от МФ. Сред въпросите, които трябва да бъдат изяснени, са дали прогнозите са отразявали реалните рискове, дали разходните ангажименти са били устойчиви и дали навреме са предприети действия за ограничаване на дефицита.
Министерството настоява правителството на „Прогресивна България“ да предприеме мерки и реформи за преодоляване на наследените фискални дисбаланси. Ведомството посочва, че това изисква реалистично бюджетно планиране, финансова дисциплина, прозрачност и ограничаване на разходите, включително чрез непопулярни решения, за да бъде възстановена дългосрочната устойчивост на публичните финанси.
КОМЕНТАРИ (0)