Европейската комисия поиска от българските власти обяснение за съответствието на проектобюджета за 2027 г. с европейските фискални правила, след като публикува писмо от 26 октомври и българския отговор от 2 ноември.
В основата на запитването стоят изчисления на експерти на ЕК, според които представеният проект предвижда значително ускорение на нетните разходи през 2026 г. и допълнителен ръст през 2027 г, което поражда опасения за изпълнението на фискалните препоръки на Съвета на ЕС.
Какво показват числата
По данните на Комисията, базирани на проектобюджета, нетните разходи трябва да нараснат с 10,1% през 2026 г. и с 1,3% през 2027 г.
За сравнение, Съветът на ЕС е определил максимални препоръчителни темпове на растеж от 4,2% за 2026 г. и 3,4% за 2027 г.
ЕК изчислява, че това води до годишно отклонение от 2,0% от брутния вътрешен продукт през 2026 г.; за 2027 г. годишното отклонение е изчислено като минус 0,7% от БВП, тъй като прогнозираният ръст на разходите е под препоръчителния максимум.
Натрупаното отклонение спрямо базовата 2025 г. достига 1,1% от БВП, а след прилагане на предвидената гъвкавост за разходите за отбрана този показател спада до 0,6% от БВП.
Изисквания и възможни последици
В писмото ЕК предупреждава, че на по-късен етап може да се наложи цялостна оценка на мерките, предприети от България. Ако такава оценка установи липса на ефективни действия, Комисията посочва, че това би наложило засилване на процедурата при прекомерен дефицит.
От Брюксел искат българските власти да разяснят как възнамеряват да гарантират спазването на препоръките на Съвета на ЕС и да предоставят допълнителна информация за причините за нарастването на нетните разходи.
Отговорът на Министерството на финансите
В отговор от 2 ноември Министерството на финансите посочва, че 2026 г. е започнала без приет държавен бюджет и това е ограничило възможностите за предприемане на допълнителни мерки за овладяване на разходите. Като допълнителна причина са посочени натрупани структурни дисбаланси от предходни години.
Като конкретна мярка за 2027 г. Министерството предлага първостепенните разпоредители с бюджет да могат да използват до 90% от одобрените си средства. Останалите 10% ще бъдат предоставяни след 1 ноември 2027 г. само ако това не води до отклонение от планираното бюджетно салдо.
България в момента е в процедура при прекомерен дефицит, а целта е бюджетният недостиг да бъде сведeн под 3% от БВП до 2029 г. Окончателната оценка на ЕК за съответствието на бюджетния план с европейските фискални правила се очаква до 30 ноември.
КОМЕНТАРИ (0)