Дебат в ефира на Нова телевизия противопостави финансовия журналист и анализатор Стефан Антонов и икономиста д-р Евгений Кънев за плана на правителството за бюджета на 2027 г. Основният спор беше кой ще понесе разходите за намаляване на дефицита.
Правителството планира да увеличи приходите с около 2 млрд. евро, докато критиците отбелязват, че не са предвидени съществени съкращения на разходите; според участниците в разговора публичните разходи достигат приблизително 45% от БВП.
Различни подходи към дефицита
Антонов защити идеята дефицитът да се свива постепенно чрез поддържане на икономически растеж, а не чрез рязко орязване на публичните разходи. Той припомни политиката на строги съкращения след 2009 г. и предупреди, че прекалено агресивни икономии могат да навредят на икономическата активност.
Според Антонов бюджетните планове включват пренасочване на средства между пера в размер на около 0,6% от БВП. Той отбеляза, че макар разходите да нарастват номинално, делът им спрямо икономиката би трябвало да намалява постепенно. Като пример посочи намерението разходите за заплати да паднат от близо 11% до под 8% от БВП в рамките на три години.
Кънев: тежестта върху частния сектор
Д-р Кънев възрази, че предложените мерки реално прехвърлят основната тежест върху частния сектор в условия на влошаваща се икономическа среда. Той обърна внимание на няколко риска — от натиск върху бизнеса заради нарастващи осигурителни вноски до възможното ограничаване на корабоплаването в Черно море и последиците за износа и вноса на суровини.
В хода на разговора Кънев заяви: „Единственият начин в момента да се спре ръстът на тези застрахователни премии е част от риска да бъде поет от държавата“.
Той добави, че банките биха могли да прехвърлят част от допълнителните си разходи върху клиентите чрез такси и лихви и изрази опасения, че едновременното поскъпване на банковите услуги може да породи съмнения за съгласувано поведение.
Мерки за приходна страна и контрол на разходите
Антонов посочи намерението за мерки срещу избягване на данъци, сред които промени в обложенията с ДДС при продажбите на новопостроени жилища, от които се очакват допълнителни приходи от около 120 млн. евро.
Двамата дискутираха и предложението за засилен контрол върху разходите, свързани с ТЕЛК решенията — от което правителството очаква икономии от 228 млн. евро. Кънев определи засиления контрол като положителна мярка, но критикува управлението на средствата в здравеопазването и енергетиката и предупреди за рискове от злоупотреби при голямата държавна роля в разпределението на финансовите ресурси.
Извънредно облагане и конкретни компании
В разговора беше обсъдена възможността за допълнително облагане на банковите печалби. Антонов направи разграничение между авансовото внасяне на данък върху печалбата и същински данък върху свръхпечалбите и посочи, че еднократно по-голямо облагане на сектор с висока рентабилност може да бъде оправдано, ако ограничава дефицита и позволява да се избегне общо увеличение на данъците.
Кънев заяви, че извънредното облагане е оправдано при необичайно високи печалби вследствие на криза или пазарна ситуация и попита защо подобни мерки се обсъждат за различни сектори, но не и за „Лукойл“, който според него печели от енергийната конюнктура.
Антонов отговори, че ако информацията на особен управител за ниските маржове на рафинерията е вярна, допълнителното облагане трудно би могло да бъде обосновано. Той предупреди и за риск от международни арбитражни дела при мерки, насочени срещу конкретна компания и посочи, че има предупреждение за потенциален иск от собствениците на „Лукойл“ на стойност около 3% от БВП на България.
Рискове и предложения
Кънев открои негативни тенденции в износа, натиск на инфлацията върху покупателната способност и отслабен инвеститорски интерес. По негови думи присъединяването към еврозоната е подобрило възприятията за България само временно, а международната несигурност и напрежението в Черноморския регион възпират инвестиции.
Той също предупреди, че предвиденото увеличение на осигурителната тежест ще засегне работещите и предприятията в светлата икономика, докато контролът върху сивия сектор остава недостатъчен. Като възможно временно решение предложи държавен фонд, който да покрие част от повишения застрахователен риск за корабите, за да не се навреди конкурентоспособността на българската продукция.
Антонов напомни, че бюджетите трябва да имат резерви за непредвидени кризи и че фискалният резерв е инструмент за реакция при подобни сътресения. Той предупреди, че прекалено тревожните сигнали от институциите могат да разклатят доверието и да влошат икономическата ситуация.
„„За първи път от 17 години идва правителство с ангажимент да ограничава бюджетния дефицит“, заяви той.“
„„Въпросът е кой плаща сметката за тази ситуация. Решението на правителството е просто – това трябва да бъде частният сектор“, коментира икономистът.“
Кънев свърза и проблема с липсата на достатъчно ефективно електронно управление и подчерта, че дигитализацията на административните процеси би донесла значителни икономии. Той допълни, че затрудненията при морския транспорт могат да засегнат както износа на българска продукция, така и вноса на суровини, с негативни последствия за производството и бюджетните приходи.
КОМЕНТАРИ (0)