Икономистите Кузман Илиев и Георги Вулджев дават смесена оценка на проектобюджета: той предлага най-голямото свиване на дефицита за последното десетилетие, но много от мерките са прилагани „на парче“ и разчитат на несигурни приходни източници.
Двамата обсъдиха проекта в предаването „Лице в лице“ по bTV, като отбелязаха увеличението на социалните разходи и рисковете, свързани с планираните данъчни мерки и очакваните приходи.
Социални приоритети и разходи
Илиев посочи, че социалните разходи са увеличени с 266 милиона и че парламентарната и обществената критика е силно политизирана: „Ако погледнем конкретно социалните разходи, там има увеличение с 266 милиона. Критиката от двете страни малко се политизира. Едните казват – примерно левите партии, че това не е достатъчно социален бюджет, даже че е направен десен. Другите пък – десните, казват, че никакви реформи няма и нищо не се прави, въпреки че управляваха 5–6 години и не направиха реформи“.
Той добави, че средствата за деца с увреждания и техните майки остават в бюджета: „Щеше да бъде най-големият цинизъм на света да съкращават парите точно за децата с увреждания и техните майки. 420 милиона си ги има“. Като приоритети Илиев посочи социалната политика и отбраната.
Приходите и рискът от „свръхпечалба“
Георги Вулджев отбеляза, че проектобюджетът предлага „най-същественото свиване на дефицита поне през последните 10 години“ и има „най-ниския ръст на текущите разходи поне от 2019 година насам“, но предупреди, че мерките са предимно от приходната страна и са непълни в дългосрочен план: „Това наистина е бюджетът, който предлага най-същественото свиване на дефицита поне през последните 10 години. Имаме и най-ниския ръст на текущите разходи поне от 2019 година насам. Тоест предприемат се някакви мерки. Обаче, за съжаление, те се предприемат малко на парче и са недостатъчни в дългосрочен план. Основно става въпрос за мерки от приходната част на бюджета, тоест вдигане на данъчните приходи. Очаква се данъкът върху свръхпечалбата да изнесе голямата тежест от съкращаването на дефицита през следващата година“.
Илиев изрази също сериозно притеснение относно начина, по който се търсят приходите и характера на предложените мерки: „С този данък върху свръхпечалбата, който е абсолютно чиста конфискация, казваме: нямаме едни пари, затова еднократно отиваме при хората и ги взимаме. Това е управленска немощ и е изключително притеснително“.
Вулджев върна думата към конкретния сектор, за когото подобен данък би бил по-обоснован: „Аз имам малко по-различна перспектива. Според мен конкретно върху банките отдавна трябваше да се приложи такъв данък, защото през последните години те имат конюнктурно обусловени печалби заради промяната в паричната политика на централните банки. Те действително имат това, което на английски се нарича windfall – тоест рента, която събират в голяма степен през последните години. Според мен това беше резонно да се приложи още преди няколко години. Не е случайно, че конкретно за банковия сектор това се обсъждаше периодично в България, но просто никой нямаше воля да го въведе. В крайна сметка именно оттам се очакват най-много приходи“.
Електронно фактуриране, трудови разходи и макрорискове
Икономистите посочиха и плановете за задължително електронно фактуриране като потенциален източник на допълнителни приходи чрез изсветляване на икономиката, но припомниха, че въвеждането е било отлагано многократно. Илиев отбеляза и увеличението на разходите за труд при преместване на осигурителни прагове: „Другото е, че се увеличават разходите за труд в България – както за работодателите, така и за работещите. Не може да увеличавате абсолютно всички осигурителни прагове – минималния и максималния.“
И двамата предупредиха, че данъкът върху свръхпечалбата навлиза в период, когато икономиката показва признаци на охлаждане, което може да увеличи дефицита, ако растежът забави. Илиев очерта и геополитическите рискове, които могат да поддържат цените на енергията високи, включително споменаването на напрежение около Ормузкия проток.
Административна консолидация и политическа координация
Вулджев изрази съмнения относно планираната административна реформа и начина, по който ще се постигне предвиденото забавяне на ръста на разходите за заплати: „Има една траектория, например при разходите за заплати, която не може да бъде обяснена. През следващата година ще имаме ръст с около 6%, а през 2028 г. той вече ще бъде само 1%. И никъде в бюджета не можеш да намериш обяснение как ще бъде постигнат този спад в ръста на разходите, откъде ще дойде тази консолидация. Тази административна реформа, за която се говори, така и все още няма ясен план какво точно ще представлява. Единственото, което се загатва, е, че ще има някакво съкращаване на позиции“.
Той също така обърна внимание на проблеми в комуникацията между управляващата парламентарна група и Министерството на финансите, което по думите му затруднява координацията на фискалните политики: „И още нещо, което е много притеснително, е цялата комуникация – между парламентарната група и правителството – парламентарната група, която е излъчила правителството и формира мнозинството в Народното събрание, и самото Министерство на финансите. Те дори казват, че разбират от опозицията какви са политиките на Министерството на финансите. Това, което се вижда от действията на финансовото министерство, показва, че има много сериозен проблем в координацията между това, което се прави на ниво Министерство на финансите, и това, което се прави в парламентарната група“.
Илиев призова към по-умерена реакция, като заяви, че не вижда основание за паника: „Истерия, според мен, не бива да има, че този бюджет е много по-страшен от всички други. Слушам и от двете страни подобни твърдения. И пак ще кажа – и вляво, и вдясно не мисля, че оценката е съвсем обективна. Буквално смятам, че това е един бюджет, с който продължаваме по същия начин, по който сме тръгнали“.
КОМЕНТАРИ (0)