В плана, който правителството е изпратило на Европейската комисия, е заложен дефицит от 4,3% от БВП за Бюджет 2027, каза пред БНР Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика. Той уточни, че става дума не за окончателния бюджет, а за основни параметри в изпратения план.
Богданов посочи набор от мерки, чрез които кабинетът очаква да намали дефицита, и изрази резерви към някои от предложените преходни решения.
Предложенията за затваряне на разходната дупка
Според икономиста свиването на дефицита се опира на комбинация от политики. Той отбеляза увеличения на някои данъци и акцизи, както и специални мерки спрямо определени сектори.
„Това свиване на дефицита се постига с комплекс от няколко мерки, които са посочили. Чакаме, разбира се, да видим дали те ще влязат финално в този вариант. Има някои повишавания на данъците, свързани с акцизите върху тютюна и облагането на хазарта. Най-голямата мярка е данък „свръхпечалба“. Това е притеснителен подход от чисто бюджетна гледна точка, еднократна, извънредна мярка, насочена по списък срещу определени бизнеси. В разходната страна на Бюджет ’27 има две по-съществени промени – разходите за персонал, за които още не сме видели какво смятат да правят за оптимизация, за да има спестяване на средства, заявили са, че и в сектор сигурност ще има оптимизация на персонала; другото е реформа в ТЕЛК системата, но и там нямаме точно яснота какво ще променят“, обясни той.
Рисковете при неизпълнение на оптимизацията
Богданов предупреди, че без реална оптимизация на персонала в публичния сектор разходите могат да нараснат, което ще доведе или до превишаване на заложения дефицит, или до нужда от допълнителни данъчни увеличения.
Той припомни, че в плана към приходната част има и възможности за повишаване на събирането чрез дейността на данъчната администрация.
„Ако се затварят вратичките за избягване на данъчното облагани, ще има по-висока събираемост, без да се вдигат данъците, т.е. изсветляваш част от сивата икономика – вкарваш пари в бюджета. Това също е инструмент, на който трябва да се разчита във все по-голяма степен. Това ще е бъдещето на нашата фискална политика – все повече да се събира това, което го има в законите, просто има хора и бизнеси, които го избягват“, каза Богданов.
Икономистът подчерта, че остават неясни някои ключови детайли за това как точно ще се реализират обявените оптимизации и реформите, включително конкретните стъпки в сектора на сигурността и в системата на ТЕЛК.
В заключение той посочи, че окончателният ефект върху финансовия резултат ще зависи от това дали предложените мерки ще бъдат финално приети и приложени, както и от способността на администрацията да подобри събираемостта без допълнително натоварване на данъкоплатците.
КОМЕНТАРИ (0)