В първото си телевизионно интервю след избора за вицепрезидент Кирил Вълчев заяви в студиото на „Денят започва с Георги Любенов“, че победата отразява воля за съгласие и очерта конкретни приоритети за медии, култура и българите зад граница.
Вълчев изведе два основни извода от вота: историческия избор на жена за президент и надделялата идея за обединение вместо противопоставяне.
Изводите от изборите
Като първа ключова констатация Вълчев посочи: „България за първи път избра жена президент и това изобщо не е маловажно.“ Той аргументира, че изборът на Илияна Йотова е значим символ за страната и припомни исторически и демографски примери за ролята на жените в българското общество.
Вторият извод, според него, е политическият профил на кампанията: „На тези избори спечели идеята за президентство на съгласието, а не на барикадата“, каза Вълчев.
Той отхвърли интерпретации, че зад успеха стоят външни влияния, и заяви: „Аз мисля, че спечелиха пробългарските сили. Няма смисъл от раздаване на такъв тип определения. Вярвам, че дори тези, които говорят така за нашата победа, също са пробългарски, а не про- някакви други сили.“
Отношения между институциите и подкрепа
На въпроса дали успехът щеше да е възможен без подкрепата на държавния глава, Вълчев подчерта, че победата е резултат от широка подкрепа: „Нямаше да успеем без всички, които ни подкрепиха. Но по-важното е, че нас ни подкрепиха избиратели на всички партии.“
Той също така отхвърли и двете крайности за взаимоотношенията между президентството и изпълнителната власт – че президентът ще бъде „гумен печат“ на правителството или че двете институции задължително ще са в конфликт.
Медии, бюджет и културни институции
Като все още изпълняващ длъжността генерален директор на БТА, Вълчев коментира и приоритетите в държавния бюджет. Той подкрепя повишение на заплатите на учителите, но настоя и за равно третиране на определени професионални групи:
„Не виждам защо да не бъде подкрепен бюджет, в който се дава голям знак с малко по-високото увеличение на възнагражденията за българските учители. Но едновременно с това искам да припомня нещо, за което настоявам от години – журналистите в обществените медии – БНТ, БНР и БТА, трябва да бъдат равнопоставени на учителите. Защото това са училищата за днешния ден на България. Към тази група трябва да бъдат прибавени и хората, които работят в българските библиотеки, музеи, галерии, театри и читалища, защото те пазят духа на страната ни. Бих прибавил и българските дипломати, най-вече младите български дипломати, чиито възнаграждения също доста изостанаха. Струва си на това да бъде обърнато внимание.“
Той постави акцент и върху българските медии в чужбина: „Българските медии по света, които говорят или пишат на български език, трябва да бъдат подкрепяни системно.“ Според него финансирането им не бива да зависи от годишни политически решения, а трябва да се планира дългосрочно в държавния бюджет.
Скандалът с помилванията и доверието
Относно спора с помилванията Вълчев отказа да даде категорична оценка и посочи необходимостта от факти преди изводи: „Няма да го определя нито като грешка, нито като капан. Точно защото съм юрист, при нас действа правилото: дай ми фактите, за да ти дам решение. Аз не знам фактите.“
Той обвърза проблема с по-широкия дефицит на доверие в процедурите и експертизите и предложи обсъждане в парламента: „Нека помислим заедно с парламента дали тези процедури могат да бъдат уредени не с президентски указ, а със закон.“
БТА и лични намерения
За бъдещето на Българската телеграфна агенция Вълчев каза, че решението кой ще го наследи е в ръцете на парламента и подчерта, че оставя агенцията „във възход“: „За мен е важно, че оставям БТА във възход.“
Той похвали работата на екипа и посочи, че по време на предизборната кампания „нямаше нито една жалба и нямаше нито един упрек за новините, които агенцията публикуваше.“
В заключение Вълчев обяви, че след встъпването си в длъжност като вицепрезидент няма намерение да се мести в резиденция.
КОМЕНТАРИ (0)